Роджър Зелазни - Знакът на Хаоса

Магьосник, който е свикнал с лукса да разполага под ръка с подобен енергиен източник, би могъл много лесно да стане немарлив към тънкостите на Умението и с времето да започне да използва само най-основните магически схеми, за да насочва с тях потоците на силата. Някой още по-мързелив или неук дори би започнал да манипулира директно грубата, непречистена енергия и да се превърне по-скоро в нещо като шаман. Подобен подход противоречи изцяло на принципите на Висшата Магия, която се опира на невероятно фин баланс между силите. Джасра знаеше това, въпреки че бе получила знанията си от съвсем различно място.

Парирах следващото огнено кълбо и хукнах към стълбището вляво. Спуснах се по него, без да откъсвам погледа си от Маскирания. Бях готов да реагирам на всяка негова атака. Парапетът се нажежи до бяло и миг след това избухна в пламъци. Забавих леко темпото си, но продължих надолу. Не си струваше да си хабя заклинанията, за да го гася. Това беше все още повече перчене, отколкото реална атака…

Добре…

После осъзнах, че съществува й друга възможност, тъй като сега Маскираният просто стоеше до Извора, вперил поглед в мен, без да предприема каквото и да е.

А може би се опитваше да ме проучи предварително, да разбере какви са възможностите ми и какъв е диапазонът на заклинанията, които съм приготвил. Сигурно го притесняваше и мисълта, че не е изключено да съм опознал законите на Извора и да се възползвам на свой ред от неговата сила, както вече се канеха да направят Джасра и Джърт. Чудесно. Нека се чуди, помислих си аз.

Изведнъж вляво над мен се появи Джърт. Времето обаче му стигна само колкото да ме погледне страховито. Миг след това към него се понесе огнен воал, който го накара бързичко да се стопи във въздуха. Чух звънкия смях на Джасра и проклятията на недодяланото си братле.

Понечих да сложа крака си върху следващото стъпало, но то неочаквано се стопи пред очите ми. Реших, че е илюзия и продължих напред, но кракът ми не срещна нищо и аз бързо го дръпнах назад. После се опитах да стъпя на стъпалото след него, но и то изчезна по същия начин. Маскираният се изсмя истерично, а аз скочих напред, за да преодолея липсващите стъпала. Това също не помогна особено, тъй като стълбището продължи да се дематериализира с достатъчен аванс, за да се приземя право върху каменния под и в най-добрия случай да си изкълча някой глезен.

Маскираният явно бе решил, че ако съм овладял енергията на Извора, точно в този миг няма да се сдържа и ще я използвам. Ако ли пък не, щеше да ми се наложи да прибягна до някое от заклинанията си.

Прецених разстоянието до първото видимо стъпало. Ако не изчезнеше, имах съвсем реалната възможност да се хвана за него, да увисна за миг и след това да се пусна на пода без да пострадам. Но ако не успеех да го сторя или пък стъпалото, изчезнеше пред очите ми… Може би времето все пак щеше да ми стигне, за да изрека нужната дума и да омекотя падането си.

Успях да сграбча ръба на заветното стъпало, люшнах се напред, после назад и се пуснах, за да се приземя безпроблемно. Мигом се обърнах към Извора и изрекох ключовата дума на заклинанието, което съм кръстил Падаща стена.

Каменният басейн потръпна. Пламъците вътре заклокочиха, от тях се откъснаха огнени пръски и басейнът преля. Маскираният отхвръкна назад и се приземи по гръб, а ефектът от моето заклинание започна да утихва.

Магьосникът вдигна ръце, сякаш за да прогони огнената лава, която беше на път да го застигне. Между дланите му се появи ярка волтова дъга, която се разрасна в защитен купол. Куполът успя да го предпази от последните тласъци на моето заклинание. Аз вече се приближавах с бърза крачка. Тогава Джърт отново се появи от нищото и увисна над Маскирания, вперил изпепеляващ поглед в мен. Нямах време да изтегля меча си, да хвърля към него Фракир или пък да освободя някое заклинание, но в този миг Изворът бликна отново и една огромна вълна помете Джърт, просна го на пода и го отнесе покрай Маскирания право към основата на другото стълбище, по което забелязах да слиза с бавна крачка Джасра.

— Това, че можеш да се пренесеш където си поискаш, няма да ти помогне особено — каза тя, — щом навсякъде си все същият глупак.

Джърт изръмжа н скочи на краката си. Погледът му се плъзна покрай Джасра и нагоре по стълбището…

— И ти ли, братко? — каза той.

— Тук съм, за да запазя живота ти, ако това въобще е възможно — отговори му Мандор. — Бих те посъветвал да се върнеш с мен…