Роджър Зелазни - Знакът на Хаоса

— Почти са привършили с основната част.

След още няколко крачки тя се обърна към мен.

— Какво предлагаш?

— Ако преценката ти е правилна, трябва да атакуваме веднага — казах аз. — Може би ще е най-добре да нападнем първо Джърт, ако наистина е успял да усвои силата на Извора.

Джасра облиза устните си.

— Мисля, че аз съм най-подготвена да се срещна с него. Заради връзката си с Извора. По-добре не ми се пречкайте. Но ще трябва в това време да се заемеш с Маскирания. Нека Мандор не се включва от самото начало. Ще пазим силите му за краен случай.

— Приемам предложението ти — казах аз. — Мандор, чу ли всичко това?

— Да — отвърна той тихо. — Съгласен съм.

Последва кратко мълчание.

— А какво ще стане, ако Изворът бъде унищожен? — попита след това Мандор.

— Не мисля, че е възможно — бе отговорът на Джасра.

Той промърмори нещо неразбираемо, но аз усетих накъде са тръгнали мислите му.

— И все пак, угоди ми с едно предположение — настоя Мандор.

Джасра замълча за известно време и след това каза:

— Ако успееш да го спреш дори за няколко мига, Цитаделата най-вероятно ще рухне върху главите ни. Вплела съм част от силите на това място в стените наоколо. Постройката е невероятно стара, а аз така и не успях да я ремонтирам както трябва. И все пак количеството енергия, което ще е необходимо, за да се атакува Извора, би ни свършило по-добра работа, ако бъде насочено в друга посока.

— Благодаря — каза Мандор.

Джасра спря, протегна ръка към една от силовите линии и затвори очи, сякаш се опитваше да напипа пулса й.

— Много е силна — заяви тя малко след това. — Някой е влязъл в досег с най-дълбоките нива на Извора.

После продължи напред. Светлината в края на коридора стана по-ярка, потъмня, отново блесна и пак потъмня. Дочух жужене и пропукване като от волтова дъга. Джасра забърза натам и аз ускорих темпото си, за да не изостана. Горе-долу по това време отнякъде прокънтя смях. Фракир се впи в китката ми. Пред нас се пръсна дъжд от искри.

— Проклятие, проклятие, проклятие — чух да шепне Джасра.

Тя вдигна ръка, когато се озовахме на не повече от три-четири метра от площадката, на която Маскираният ме бе посрещнал предишния път. Спрях, а магьосницата продължи, пристъпвайки едва-едва към парапета. Отляво и отдясно към пода на залата се спускаха стълби.

Джасра погледна надолу само за миг, след това отскочи встрани и се претърколи през рамо. Едно оранжево огнено кълбо отнесе част от парапета точно до мястото, където бе стояла преди секунда. Хукнах към нея, подхванах я и й помогнах да се изправи.

Усетих как тялото й се стегна и тя впери поглед някъде вляво. Още преди да се обърна натам, знаех какво ще видя.

На площадката бе застанал Джърт, абсолютно гол, ако не се броеше превръзката на окото му. Кожата му проблясваше, устните му се усмихваха ехидно. Цялото му излъчване беше призрачно кошмарно.

— Радвам се, че се отби, братко — каза той. — Жалко, че няма да е за дълго.

По върховете на пръстите му затанцуваха искри и той протегна дясната си ръка към мен. Нещо ми говореше, че едва иска да се здрависаме.

Единствената реплика, която ми хрумна, бе:

— Обувката ти се е развързала.

Тя, разбира се, не го спря, но върху лицето му за около две секунди се настани учудено изражение.

Джърт никога не бе играл американски футбол. Затова и през ум не му мина, че мога да му налетя така. А когато това стана, следващата изненада за него бе нивото, на което го атакувах.

Подсякох го малко над коленете и той се прекатури през перилата. Учудването, което бе изписано на лицето му, докато летеше към пода на залата, все така пръскащ искри около себе си, ми достави истинско удоволствие.

Чух как Джасра прихна. Джърт изчезна малко преди да се строполи с гръм и трясък. В това време магьосницата скочи на крака.

— Аз ще се заема с него — каза тя. — Няма проблеми. Тромавичък е. Ти се погрижи за Маскирания.

Моят стар приятел бе застанал до черния каменен басейн на Извора. До него пламъците преливаха в бяло и жълто. Магьосникът загреба от тях и ги оформи в двете си длани, както дете би направило снежна топка. После в ръката му се появи синкаво огнено кълбо, което той запрати към мен.

Отклоних го встрани с най-обикновен блок. Все още нямаше да прибягвам до помощта на Умението, всичко беше въпрос на прост енергиен баланс. Мернах с периферното си зрение Джасра, която направи няколко сложни движения, както се оказа след това — просто за да отвлече вниманието на Джърт, докато се приближи достатъчно и да го блъсне с две ръце в гърдите.