Роджър Зелазни - Знакът на Хаоса

— От теб се искаше да ни прехвърлиш направо в Цитаделата, отвъд стените на Владението — уточних аз. — Защо сме тук, а не там?

— Нали ти казах, че не харесвам онова място — ми отговори Чък. — Исках да ви дам възможността да се огледате добре, преди да решите къде точно да ви пренеса. Не ми се ще да се излагам за по-дълго на действието на онези зловредни сили.

Продължих да изучавам внимателно Владението. Чак сега забелязах, че около външната стена са се появили две от познатите ми вихрушки с формата на фуния. Те обхождаха бавно стената и ако около нея нямаше ров, сигурно биха се справили съвсем задоволително с подобен пропуск. Двете се движеха на около 180 градуса една от друга спрямо центъра на крепостта. По едно време в едното торнадо нещо проблесна и миг по-късно в сърцевината му се разрази буря със светкавици. Не след дълго тя стихна и същата илюминация се повтори в другия вихър. Ролите им се размениха още няколко пъти, докато аз продължавах да ги следя с поглед.

Джасра ахна едва чуто. Обърнах се към нея.

— Какво има? — попитах.

— Ритуалът — каза тя. — Някой отново си играе с тези сили.

— Можеш ли да прецениш докъде са стигнали?

— Не съвсем. Може сега да започват, а може и вече да са приключили. Тези мълнии са сигурен знак, че всичко върви добре.

— Тогава оставям на теб да прецениш къде точно да се пренесем — казах аз.

— Има два дълги коридора, които водят към залата на Извора. Единият е на неговото ниво, а другият над него. Самата зала е с височината на неколкоетажна сграда.

— Това го помня — съгласих се аз.

— Ако наистина са започнали ритуала и се появим направо в залата, бихме могли да ги изненадаме, но това няма да ни помогне особено. Дори мога да ви кажа с какво ще ни довършат в такъв случай. По-добре ще е да се пренесем в някой от двата коридора, за да мога първо да преценя ситуацията. И тъй като шансовете да ни забележат в долния коридор са далеч по-големи, предлагам Дяволския Чекрък да ни прехвърли в горния коридор.

— Добре — казах аз. — Чък, можеш ли да ни пренесеш малко по-навътре в горния коридор?

Кръгът се разрасна, стана по-ярък, замря за миг над нас и после отново се смали.

— Вече… сте там — каза Чък. Кръгът се смали, избледня и се задържа за миг при върха на ботуша ми, колкото да смотолеви едно „довиждане“, след което се стопи във въздуха.

Беше прав. Намирахме се точно на нужното място. Пред нас се проточваше дълъг, мрачен коридор със стени от грапав камък. Единият му край се губеше в мрака, а другият водеше към осветено пространство. Таванът бе покрит груби талпи, а линията на тежките напречни греди бе леко смекчена от окачените по тях завеси и от паяжините в ъглите им. По стените бяха окачени скоби, придържащи сини магьоснически глобуси, чиято бледа светлина говореше, че заклинанията им не са освежавани отдавна. Някои дори бяха угаснали съвсем. Към осветения край на коридора глобусите бяха заменени с газени лампи. Отвсякъде прииждаше миризма на мухъл. Въздухът беше наелектризиран до такава степен, че ми се стори, че дишам чист озон.

Призовах своето Логрус-зрение и мигновено всичко наоколо просветна. Силови линии пресичаха надлъж и шир коридора, подобно на жълти проводници. Именно от тях идваше допълнителната светлина, която бях доловил едва сега. Щом пресечех някоя от тях, усещах по кожата си леко потръгваме. Забелязах, че Джасра е застанала на пътя на няколко от линиите и черпи енергия от тях. Около тялото й се бе появило леко сияние, което едва ли бих доловил с невъоръжено око. Обърнах се към Мандор. Пред него също потръпваше знакът на Логрус, което означаваше, че той е наясно с всичко, което виждах аз.

Джасра тръгна бавно към осветения край на коридора. Последвах я на няколко крачки зад нея и леко вляво. След мен се понесе Мандор. „Понесе“ наистина е точната дума, тъй като той се движеше толкова безшумно, че се обърнах на няколко пъти, за да се уверя, че още ни следва. Не след дълго усетих някаква странна пулсация. Ритъмът й беше доста учестен и не можех да преценя дали подът трепери, или вибрациите се предават но силовите линии.

Запитах се дали адептът, който борави със силите на Извора, не долавя нашето присъствие но линиите, които пресичахме. Може би беше наясно дори къде точно се намираме. Или пък съзнанието му беше прекалено заето с ритуала, за да усети нашето приближаване?

— Ритуалът е започнал, нали? — попитах аз шепнешком.

— Да — отвърна ми Джасра.

— А докъде са стигнали?