Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— С какви военни сили си е възвърнал Люк трона?

— С наемници.

— Хората на Далт?

— Да.

— Добре. Люк се отказа от отмъщението си срещу кралското семейство — казах аз. — Направи го по собствена воля, веднага след разговора си с Вайъли онази вечер. Точно тогава тя му даде пръстена. Тогава си мислех, че го е направила, за да го предпази от Джулиън, тъй като трябваше да идем до Ардън.

— Заради тъй наречения ултиматум на Далт ли?

— Точно така. И през ум не ми мина, че всичко може да е нагласено, просто номер, който да събере Люк и Далт заедно, за да организират преврата. Това означава, че двубоят между тях вероятно също е бил част от играта, тъй като те двамата говориха насаме преди това.

Рандъм вдигна ръка.

— Чакай — каза той. — Сега се върни в началото и ми разкажи всичко, така че да те разбера.

— Дадено.

Така и направих. Докато приключа историята си, вече бяхме отмерили десетки пъти в крачки размерите на будоара.

— Знаеш ли — каза Рандъм, — цялата работа ми звучи като нещо, което Джасра е замислила още преди да поеме задълженията на закачалка.

— И на мен ми хрумна нещо подобно — подхвърлих аз с надеждата, че разговорът няма да се прехвърли върху настоящото местонахождение на Джасра. Колкото повече се замислях за реакцията й във Владението на новината за пленничеството на Люк, толкова повече се убеждавах, че тя е била наясно през цялото време какво става и че дори се е свързала с Люк почти веднага след това.

— Иначе са го изиграли наистина перфектно — отбеляза Рандъм. — Далт сигурно е следвал предишните си инструкции. И тъй като вероятно не е знаел как да открие Люк или Джасра, за да го въведат в събитията, е решил да рискува и да се придържа към първоначалния план. Разбирал е, че Бенедикт може да го смаже за нула време, но не е имал кой знае какъв избор.

— Така е. Не мога да отрека, че кураж не му липсва. Което значи, че Люк е действал наистина светкавично, за да се възползва от ситуацията. Планът трябва да му е хрумнал, докато си говореха с Далт в Ардън. Той е ръководел театрото, а ние решихме, че се е жертвал за Амбър. Какво ще предприемеш сега?

Рандъм разтърка слепоочията си.

— Да го спипам и да предотвратя коронацията би било едно наистина нелошо решение — каза той. — Любопитно ми е да узная още нещо. Казваш, че този Люк е голям сладкодумец. Ти си бил там, кажи ми, той подведе ли по някакъв начин Вайъли, за да я накара да му даде пръстена?

— Не, не мисля. Изглеждаше също толкова изненадан от жеста й, колкото бях и аз. Отказа се от отмъщението си, тъй като почувства, че честта му е удовлетворена, че е бил просто изпълнител на замислите на майка си, както и заради приятелството си с мен. Направи го, без да очаква някакви конкретни облаги. Все още си мисля, че Вайъли му даде пръстена, за да сложи край на вендетата още там, като попречи на Джулиан или на някой друг да си отмъсти на Люк.

— Да, типично в неин стил — съгласи се Рандъм. — Ако само се бях усъмнил, че я е измамил, щях лично да се заема с него. Все някак щях да преживея срама от постъпката си. Аз поставям някого на трона на Кашфа, а той бива свален от човек, който се намира под протекцията на жена ми. Направо намирисва на несъгласие не между кого да е, а между краля и кралицата. Мразя да оставям подобно впечатление у поданиците и приближените си.

— Имам чувството, че Люк ще се държи прилично като крал на Кашфа. Познавам го достатъчно добре и знам, че е способен да оцени подобен жест. Според мен няма да ни е никак трудно да се разбираме с него по всички спорни въпроси.

— Обзалагам се, че ще е така. А как иначе?!

— Наистина — казах аз. — Какво ще стане сега с предишната уговорка за Еринор.

Рандъм се усмихна.

— Последните събития ми развързват ръцете. И слава Богу. През цялото време бях като на тръни заради реакцията на Бегма. Уговорката вече не важи. Нека се оправят сами, мътните ги взели.

— Убеден съм, че Арканс е все още жив — подхвърлих аз.

— Мислиш, че Люк го държи като заложник, за да ме принуди да включа Кашфа в Златния кръг, така ли?

Свих рамене.

— До каква степен държиш на Арканс?

— Задължен съм му, тъй като аз го натопих в тази каша, но не чак толкова, че да позволя да ме изнудват заради него.

— Разбирам.

— В момента дори фактът, че сме се захванали с делата на второстепенна сила като Кашфа, уронва в известна степен авторитета ни.

— Така е — съгласих се аз, — но Люк все още не е коронован като владетел на Кашфа и отношенията ни с него не са официални.