Роджър Зелазни - Рицар на Сенките

— Вайъли, ще се възползвам от будоара ти за няколко минути — каза той.

— Разбира се — отвърна му тя.

Влязохме в будоара и Рандъм затвори вратата.

В помещението се бяха изсипали цял куп неща от килера на Жерар. В онази част, която вероятно представляваше нещо като работен кът, мярнах последния незавършен гоблен на Вайъли — някакво многокрако морско животно, което не бях виждал никога през живота си.

Рандъм се обърна рязко към мен, вгледа се внимателно в лицето ми и попита:

— Следиш ли ситуацията в Кашфа и Бегма?

— Долу-горе — отвърнах аз. — Бил ме запозна накратко. Еринор и прочие.

— А каза ли ти, че се каним да включим Кашфа в Златния Кръг и да решим въпроса за Еринор, като признаем правото на това кралство над спорната територия?

Не ми хареса начинът, по който ми бе зададен този въпрос, а и не исках да забърквам Бил в собствените си проблеми. Затова казах:

— Боя се, че не изпаднахме в чак такива подробности.

— Е, точно това смятаме да направим — заяви Рандъм. — Обикновено не решаваме проблемите си по този начин — фаворизирайки един свой съюзник пред друг, но Арканс, графът на Шадбърн, не ни остави кой знае какъв избор. Той беше единственият подходящ благородник, когото можехме да качим на трона в своя полза, след като онази червенокоса кучка излезе от играта. Той разбра, че би могъл да ни натисне за Еринор, и естествено го направи.

— Разбирам — казах. — Но какво общо има това с мен?

— Коронацията е насрочена за днес. Дори трябваше след малко да се облека, за да се пренеса там…

— Как да разбирам това минало време? — попитах аз, за да запълня последвалата пауза.

— Така и ще направя, така и ще направя — промърмори Рандъм, после се обърна с гръб към мен и направи няколко крачки. Щом стигна до средата на стаята, се обърна и стъпи с единия си крак върху отломъка от някаква статуя. — Просто добрият граф е или мъртъв, или затворен някъде.

— Значи коронацията няма да се състои?

— Напротив — отвърна той и отново се вгледа в лицето ми.

— Предавам се — казах аз. — Кажи ми какво става?

— Днес призори е бил направен преврат.

— Дворцов ли?

— Вероятно. Бил подкрепен от външна военна сила.

— Къде е бил Бенедикт, докато е ставало това?

— Още щом се върнах тук, му заповядах да изтегли нашите войски от Кашфа. Ситуацията изглеждаше стабилна, а нашето военно присъствие по време на коронацията едва ли би се отразило добре на репутацията ни.

— Така е — съгласих се аз. — Значи щом Бенедикт е напуснал кралството, някой е дошъл на неговото място и е отмъкнал бъдещия крал, без никой от местните генерали да заподозре, че се мъти нещо, така ли?

Рандъм кимна и каза:

— Така поне ми бе съобщено. Да имаш някакво обяснение, защо е станало така?

— Вероятно защото това е било добре дошло за тях.

Рандъм се усмихна и щракна е пръсти.

— Впечатлен съм. Човек би си помислил, че си наясно с това, което става там.

— И би сгрешил — уточних аз.

— Днес твоят бивш състудент Лукас Рейнард ще стане Риналдо I, крал на Кашфа.

— Да ме вземат мътните! Нямах никаква представа, че нещо подобно му се върти из главата. Как смяташ да реагираш?

— Ще осуетя коронацията.

— Имах предвид в по-дългосрочен аспект.

Рандъм въздъхна, обърна се и срита едно солидно парче мазилка.

— Накратко, дали смятам да изпратя там Бенедикт, за да го свали от престола, нали?

— Накратко, да.

— Това ще ни спечели доста лоша слава в региона. Виж, ходът на Люк е изцяло в духа на местната политика. Първия път отидохме там, за да овладеем една ситуация, която предвещаваше пълен хаос. Бихме могли да се върнем само при условие, че там имаше поне един откачен генерал или поне един безумно предан благородник, който да подкрепя сваления „монарх“. Но на практика претенциите на Люк за престола са далеч по-обосновани от тези на Шадбърн. Да не говорим, че е доста популярен на местна почва. Той е млад, изглежда добре. Сега позициите ни там са много по-слаби отпреди. Но въпреки това бях готов да се примиря с прозвището „агресор“, за да разкарам от престола откачения син на тази кучка. И тогава моят човек в Кашфа ми каза, че той е под протекцията на Вайъли. Попитах я как е станало това, а тя ми каза, че ще ми обясни веднага щом Дуоркин приключи с Корал, тъй като сега можела да му помогне с телепатичните си способности. Но аз не мога да чакам дотогава. Кажи ми как се стигна дотам.

— Първо имам още един въпрос към теб.

— Слушам те.