Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Естара се изправи разтревожена. Кралят изглеждаше поразен. Неуместно жизнерадостните пеперудки продължаваха да пърхат из въздуха.

Председателят Венцеслас продължи:

— Ханзата все още не е дала официално изявление, но не можем да удържим положението много дълго. Ще трябва да направим собствено изявление. — Той пое дълбоко въздух. — Стегни се и се облечи в съответствие със сериозността на ситуацията. След по-малко от час трябва да направиш изявление. В момента пишат словото, но искам да направиш репетиция пред огледало, за да изглеждаш подходящо съкрушен.

Сините очи на Питър проблеснаха.

— Ако нашият флот е разбит и хиляди — а може би и десетки хиляди — наши войници са избити от врага, няма причини да се преструвам.

Кралят последва председателя към вратата, но на прага погледна назад към Естара и й се усмихна окуражително.

— Не се притеснявай — всичко ще бъде наред.

След което закрачи бързо след председателя Венцеслас към Тронната зала.

На Исперос сякаш и адът се бе надигнал срещу скитниците. Бедите не свършваха, трупаха се една подир друга по-бързо, отколкото Кото Окая бе в състояние да предприеме нещо. За първи път през живота си беше на косъм да се предаде.

Щеше да отнеме най-малко шест месеца, за да поправи или да конструира отново повредената метателна релса, а междувременно изгребващите повърхностния пласт минни машини бяха натрупали цяла камара кюлчета и бяха блокирали. Основните дейности по поддръжката изоставаха от работния график и дори най-оптимистично настроените инженери в екипа смятаха, че базата е обречена. Кото усещаше, че всичко се изплъзва между пръстите му.

Сега бе тръгнал на рискована обиколка върху изпепелената повърхност, облечен в отражателен костюм, поради което приличаше на ходещо огледало. Лъчите на яростното слънце рикошираха от горния пласт.

Напрегнат и съсредоточен, Кото обикаляше открития терен. Каменните блокове бяха заплашително меки, толкова близо до границата на топене, че имаха плътността на глина. Огромното слънце над главата му клокочеше като плазмен котел, слънчевите петна и магнитните бури бяха сякаш дихание на дракон. Короната сияеше сред черното кадифе на пространството. През последните месеци слънчевата активност се бе повишила и радиационните потоци надхвърляха техническите възможности на увеличените до пълна мощност охладителни системи на скитниците. Сякаш всичко бе тръгнало с главата надолу.

Преди години майка му Ихи Окая бе говорила в негова защита, убеждавайки другите кланове да инвестират на Исперос, тъй като произвежданите метали и изотопи си заслужаваха риска. Кото бе положил максимални усилия, танцувайки на границата на невъзможното.

Но сега почвата под краката му бе станала твърде несигурна.

Разпръснати из равнината от втвърдена лава, стърчаха тънки триъгълни кървавочервени ребра. Напомнящите плавници на изчезнали динозаври термични радиатори имаха предназначение да разпръсват излишъка от горещина. Два от радиаторите бяха рухнали от сеизмичните трусове, повредили релсата, и бяха занижили техническите възможности за поддържане на поносима температура в колонията. Кото трябваше да определи екипи за завършването на тези ремонти най-напред и преди настъпването на нови поражения.

А такива винаги настъпваха.

Като младеж обичаше постоянно да бърника из машини и електрически системи. Природните му физикоинженерни умения нямаха нищо общо с школуваното обучение. Той имаше дарба да открива нови възможности и безгранична изобретателност в съчетание с необходимото ниво на прагматизъм. Не си позволяваше неоправдани рискове със своите приятели скитници, които му поверяваха живота си.

Но понякога дори и най-добрите му идеи бяха неосъществими.

Комутаторът му изпращя. Въпреки че причината за смущенията бяха яростните слънчеви бури, в гласа на обаждащия се прозвуча тревожна нотка.

— Кото, трябва веднага да слезеш долу! Имаме пробойна в склад номер три. Едно от помещенията се напълни с лава и стените в генераторното отделение се разпукват.

— Генераторното отделение? Как е могло да стане? Ако лавата удари там, ще изгубим двайсет процента от животоподдържащите си мощности.

— Не знам, Кото. Под земята прониква термична струя. Не я засякохме, но се придвижва много бързо. Горещият поток е достатъчно мощен, за да пробие скалната изолация и керамичните стенни плочи.