Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите

Наблюдаваше как пламъците поглъщат съсухрената трева и храстовидните дръвчета отново се досети с болка за световната гора. Съчувстваше безмълвно на агонията на извънземните шубраци. „Огънят е най-ужасният кошмар, по-ужасен и от изнасилване…“

Един от илдирийските стражи й тикна в ръцете лопата и тя продължи с останалите работници, твърдо решена да спре бушуващите пламъци. Най-после можеше да направи нещо добро тук, да спаси няколко живи дръвчета, дори да са безкрайно далечни роднини на световната гора. С това би се заела с готовност.

Копаеха траншеи, оскубваха съсухрената трева и опожаряваха площите на пътя на пламъците с превантивни пожари. Нира забеляза как огънят напредва към една долинка, обрасла с ниски тъмни дръвчета. Макар връзката й със световната гора да бе прекъсната, стори й се, че усеща ужасеното им и отчаяно изтръпване, щом пламъците ги погълнаха.

В борещите се с огъня групи видя малки дечица, много от тях очевидно със смесена кръв, което личеше по странните форми на телата. Стигаха без страх до самата огнена граница и я обливаха с противопожарна пяна.

Нира ги оглеждаше едно по едно, опитвайки се да отгатне възрастта им. От смъдящите сажди от големите й очи бликаха сълзи, но не само пушекът бе причина за тях. Губернаторът на Добро нямаше капка милост и използваше всеки, както сметнеше за необходимо. Някои от тези деца може би бяха нейни, но тя никога не би могла да ги познае. А и това изобщо не би впечатлило губернатора.

Нира изпита болка за всички около себе си и й се прииска да им помогне по някакъв начин. Но не бе в състояние да се справи с всичко. Трябваше да действа последователно.

Бореше се с огнената стихия, обхванала хълмовете на Добро, напълно загубила представа колко часа вече води тази ожесточена битка.

В една открита класна стая на един от покривите на Двореца на шепота подът представляваше невидим екран. Рояк многоцветни пеперуди пърхаха във въздуха и кацаха на всяка повърхност. Според учителското компи ОХ това бе едно от предпочитаните места, където Питър обичаше да бъде обучаван… но пеперудите неспирно кацаха по ръцете и косата на Естара и това я затрудняваше да се съсредоточи върху лекциите.

Компито я обучаваше на поведение, протокол и дипломация, на социални очаквания и публична представителност. На Терок бе изучила историята на своя свят, но сега ОХ упорстваше да я запознае подробно с историята на Теранския ханзейски съюз.

Днес — отсъствието на председателя Венцеслас продължаваше — крал Питър също присъстваше: очевидно търсеше повод да е често в компанията на Естара. Той се усмихна при опитите й да се съсредоточи, докато пъстроцветните пеперуди пърхаха наоколо. Естара едва сдържаше смеха си. Питър пък се опитваше да прикрие удоволствието да са заедно, но знаеше, че лицето му го издава.

Когато учителското компи повтори въпроса и сепна Естара от заплесването й по една огромна синя пеперуда, кралят се обади:

— ОХ не харесва скучните стаи. И не може да разбере колко лесно се разсейва един ученик. Когато бях по-млад, смяташе, че мога да се съсредоточавам дори когато плувам в басейн с делфини.

Очите на Естара светнаха.

— Обичам да плувам. Какво е делфини?

— Множествено чисто. Казва се делфин. Ще ти ги покажа някой ден. Обещавам.

— Друг път — прекъсна ги ОХ. — Сега имаме още работа, за която е нужно внимание.

Още преди да приключи лекцията обаче, току-що завърналият се от Марс Венцеслас влезе в пеперудената стая. Беше видимо възбуден.

— Дяволски добре, че охраната следи стъпките ти, Питър. Нямам време да те търся като побъркан из целия Дворец на шепота.

Естара вдигна очи и се изненада от мрачното лице на председателя. Кралят се навъси, възмутен от незаслужения упрек.

— Помагам на Естара в обучението, Базил. Не е необходимо да се държиш така грубо. Ако беше изпратил съобщение, с радост щях да те посрещна в по-подходяща обстановка… Един момент. Ти не трябваше ли да си на Марс? Какво стана на Оскивъл? Защо не ми е съобщено нищо?

— Защото разпоредих абсолютна цензура върху медийното отразяване на кризата и задаването на въпроси, докато не измисля какво да правя. Но заради тези проклети зелени жреци, слуховете са плъзнали навсякъде. Нищо подобно на секретна информация, дори по време на извънредна военна ситуация като тази! — Вбесеният председател продължи да обяснява: — Пълно поражение. Загубихме най-малко един дреднаут, над триста ремори и десетки манти и буреносни платформи. Броят им непрекъснато се увеличава. Дори не съм в състояние да изчисля загубите. Генерал Ланиан е принуден да обяви оттегляне, преди хидрогите да ликвидират целия флот.