Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Председателят Венцеслас се облегна зад бюрото си и погледна въпросително Сарейн, но младата посланичка само помръдна тесните си рамене.

— А този мъж сносен пилот ли е, госпожо Кет? — попита Базил.

— О, най-добрият. Всъщност толкова добър, че генерал Ланиан го изтегли от постоянния му бизнес, за да изпълнява рисковани специални задачи. Има изключителни умения в… неортодоксалното пилотиране, а така също и да измъква кораба си от сложни ситуации.

Председателят затропа с пръсти по бюрото си.

— Разбирам. Следователно бихте искали да се намеся и да прекратя задълженията му към Земните въоръжени сили, за да изпълнява търговски, вместо разузнавателни полети?

Рлинда се изкикоти.

— О, проблемът не е точно такъв, господин председателю. Разбирате ли, БиБоб вече се справи с това. Той просто не е подходящ за военна служба и… съзнателно пропусна да се завърне от последната си мисия.

Дори Сарейн не скри изненадата си.

— Искаш да кажеш, че е дезертирал?

Председателят се начумери.

— Госпожо Кет, генерал Ланиан всеки ден ми надува главата с яростни закани срещу дезертьори.

Рлинда му се усмихна очарователно.

— В такъв случай не е ли превъзходна идея да върнете капитан Робъртс на смислена работа? Така би могъл да изкупи вината за неблагоразумието си.

— Базил, генералът ще побеснее — промълви едва чуто Сарейн.

— А това ще насърчи други недоволни пилоти да пренебрегват задълженията си и да дезертират. Боя се, че не можем да си го позволим, госпожо Кет.

— Е, председателят на Ханзейския съюз винаги би могъл да направи изключение. — Беше кръстосала мускулестите си ръце на гърдите и не помръдваше като хванало корени в кабинета му световно дърво. — В края на краищата можех да ви отправя и много по-неизпълнима молба.

— Това не означава, че бих я удовлетворил.

Венцеслас въздъхна, загледан в несекващите съобщения по многобройните екрани върху полупрозрачния плот на бюрото му.

— Най-доброто, което бих могъл да ви предложа, е да разрешим на вашия приятел да лети с кораба си и да изпълнява наши задачи. Никой няма да прояви интерес към миналото му, но и той трябва да е достатъчно разумен да не разкрива нищо. — Базил вдигна предупредително пръст. — Но ако го заловят, не мога да направя нищо, за да му помогна. Генерал Ланиан има установени правила за наказване на провинили се пилоти.

— Ако БиБоб е толкова тъп да го заловят, господин председателю, аз също бих се отказала от връзката си с него.

Рлинда изпи виното си на един дъх. През прозореца пейзажът на Крена изглеждаше толкова… пасторален.

— Докато ремонтираш „Сляпа вяра“, можеш да смениш името и серийните му номера. Това ще те предпази от излишно внимание, особено ако изпълняваш поръчки на Ханзата. — Тя го прегърна с яката си ръка и го привлече по-близо до себе си. — Виж какво, ще взема да остана, за да ти помогна с ремонта.

Той се усмихна.

— Няма много хора, на които бих се доверил да бърникат из „Вярата“… но щом искаш да останеш, значи си се споразумяла.

— Не се наложи да го убеждавам много. — Тя си наля пак, наля и на БиБоб. — Щом вдигнеш „Сляпа вяра“ във въздуха, ще започнеш да пренасяш товар след товар. Председателят Венцеслас припира с широкомащабната колонизация и вече се е натрупала много работа.

— Поне отново ще бъдем партньори в онова, което умеем най-добре. — БиБоб остави чашата си. — Да го запечатаме ли с целувка?

— Като начало. Само като начало.

Че този свят е съвсем различен, му стана ясно още в мига, в който прекоси транспортала. И макар да усети стаената опасност, нямаше да го напусне, преди да направи поне бегъл оглед. Председателят очакваше подробен доклад за всяка посетена от изследовател кликиска планета. Всяка координатна плочка трябваше да бъде документирана по някакъв начин.

Небето над главата му беше червеникавомораво, като натъртено — изглежда, някакъв основен елемент от атмосферата имаше тъмен оттенък. Застанал до трапецовидния камък на транспортала, Дейвлин пое дълбоко дъх и се задави от стипчивия сернист вкус на въздуха. Кликисите притежаваха подобни на човешките дихателни характеристики, но вонята придаваше на този свят неприятна окраска. Затършува в джобовете на комбинезона си, извади дихателната си маска и я нагласи върху лицето си.

Погледна назад към транспортала и с изненада установи, че плоската стена се намира на ръба на спускаща се отвесно към каньон канара. За да се върне, трябваше все едно да скочи в бездната. Твърде неприятно…