Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Двамата с Орли работеха денонощно до изнемога, но въпреки това половината реколта изгни. Ян отиде до града, за да потърси помощ, но нямаше с какво да плати на работниците. В крайна сметка се принуди да пусне хората да съберат, каквото могат, с надеждата да спечели поне благоразположението на колонистите, ако не истински печалби.

Необраните гъби пръснаха спорите си из тресавищата и през следващия сезон реколтата беше още по-изобилна… и отново изгни.

Въпреки че двамата разполагаха с огромни хранителни запаси, очевидно бяха надценили нуждите на дременци от ядливи гъби. Техният вкус им не им допадна особено и никой не прояви желание да плаща за тях.

След това, със затихването на слънчевия цикъл и настъпването на сковаващата зима, хладните мъгли се превърнаха в студена суграшица, а мочурищата — в покрити с киша, а накрая и в затрупани със сняг безкрайни пространства. През последните две-три години планетата се беше превърнала в хлъзгава, безплодна пустиня. И сега двамата с баща й обикаляха гъбените полета, осеяни с хванали тънка ледена кора локви.

Орли спря и загледа контейнерите с гъби, което бяха успели да приберат и нарежат.

— Щом се позатопли, татко, трябва да помислим за друга култура.

— Отдавна мисля за това, момичето ми. Тъжното е, че вече никога няма да можем да се отървем от тези гъби. Ще ни се наложи да изпепелим стотици акри земя, за да подготвим почвата и да унищожим спящите спори. Изглежда, завинаги сме обречени да се разправяме с тези гъби.

— Е, значи ще продължа да измислям нови рецепти.

— Не си губи времето за сметка на заниманията си по музика. — Баща й изви многозначително вежди. — Някой ден ще станеш прочута изпълнителка. Сигурен съм.

Думите стоплиха сърцето й, макар да не виждаше реален шанс да успее тук, на Дремен. Но въпреки това не оспори надеждите му.

— Да, някой ден.

Отидоха до пълните контейнери и ги запечатаха като предпазна мярка срещу влошаващото се време.

— Достатъчно за днес, момичето ми. Да се прибираме. Заслужи си почивката.

— А имам и домашни задължения.

— След като се нахраним, ще прескоча до града. Важните клечки се събират на редовното си заседание, за да решават световните проблеми.

— Мислех, че вече си решил всички проблеми.

— Аз да, но те никога не ме слушат. Успяха да го докажат при последните избори.

И разроши косата й, сякаш все още беше малко момиче.

Къщурката им в края на замръзналото тресавище не беше кой знае колко разкошна, но беше уютна. Орли беше посещавала просторните домове на заможните колонисти и смяташе собствения си дом за много по-приятно кътче за живеене. Пуснаха торбите си, Ян включи отоплението, а Орли се зае да приготви вечерята.

Очакваше ги печатно съобщение-покана за новата транспортална колонизаторска инициатива на Ханзата. Ян Ковиц се престори, че не му обръща внимание, но Орли видя, че очите му грейнаха.

Изправена пред куп благоприятни делови възможности благодарение на новата колонизаторска инициатива, Рлинда Кет отлетя с „Ненаситно любопитство“ към кроткия свят Крена. Беше настъпил моментът да сподели богатството и успеха. Както и задълженията. Тръгна право към най-добрия си бивш пилот и любим екссъпруг Брансън Робъртс.

Преди две години БиБоб бе успял да се изплъзне от тежкото бреме да изпълнява рисковани разузнавателни мисии за ЗВС. Тъй като „оттеглянето“ му беше неофициално, оттогава поддържаше незабележимо съществуване на Крена. Рлинда беше убедена, че по всяка вероятност вече е отегчен до смърт.

При полет обикновено носеше опънати върху яките си бедра черни панталони заради практичността им. Но тъй като й предстоеше среща с БиБоб, сега беше облякла изпъстрен с многоцветни нишки надиплен светловиолетов кафтан — беше си го избрала от първия товар с терокски стоки. Падаше си по ярките цветове и беше убедена, че райето и шарките я правят по-привлекателна.

БиБоб я посрещна с очарователната си, но както винаги неразгадаема усмивка. Дрехите му както обикновено бяха в убити тонове — широки панталони и свободна риза с дълги ръкави, която не беше нито елегантна, нито му стоеше добре. Открай време по никакъв начин не можеше да го убеди да престане да я облича. Рлинда сграбчи мършавата му ръка, поведе го към колониалния му дом и му направи предложение, което беше сигурна, че няма да отхвърли.

— Какво ще кажеш да подкараш отново „Сляпа вяра“?

— Но… нямам нито капка гориво, а и се нуждае от ремонт.