Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Архиотецът на Църквата на единството се извисяваше насред площада като благороден древен светец в ярката си широка мантия, повел тълпа, която извършваше ритуални молебени и пееше благодарствени химни. Младият принц Даниъл, обявен за брат на Питър, не присъстваше „от съображения за сигурност“ и кралят беше доволен, че мълчаливата заплаха за неговото отстраняване няма да помрачи деня. Председателят Венцеслас си мислеше, че е успял да го принуди покорно да се примири с ролята си на подчинен, но Питър само търпеливо изчакваше подходящия момент, предпазлив и бдителен.

— Почти бях забравил какво е да изпитваш възторг, Естара. Беше достатъчно да напомним на хидрогите, че не сме безпомощни и че няма да чакаме да ни изтрепят като овци.

Тя се притисна до него.

— Никога няма да го забравят.

Той я погали нежно по оголеното рамо. За съжаление тъкмо защото я обичаше толкова много, безопасността й се беше превърнала в огромно бреме за Ханзата. Знаеха го и Питър, и Базил.

Безшумно като дебнещ хищник, председателят се приближи зад тях.

— Товарните платформи вече се спускат. След минута трябва да се появят в небето, тъй че е време да започнеш изявлението си.

— Ама и ти с твоите разписания, Базил… — усмихна се Питър малко кисело. — Да не би да си притеснен заради изказването, което ти предстои да направиш?

Въпреки че много рядко се появяваше публично, този път председателят беше решил да направи собствено изявление, вероятно за да сподели част от възторга от оптимистичните новини. Нима не го беше заслужил?

— Притеснен? Не.

Като по даден сигнал, оглушителни фанфарни звуци накараха тълпата да затаи дъх. Грейнаха ненужно ярки прожектори и заслепиха Питър. Нямаше да може да види спускащите се космически съдове, но пък знаеше къде трябва да се появят.

— Погледнете! — извика Питър и посочи във въздуха. — Това доказва, че нашите врагове могат да бъдат унищожени!

Шест товарни платформи на ЗВС се спускаха от небето. Под обемистите им корпуси се олюляваха почернели отломки от гигантска диамантена черупка с формата на яйце, закачени на яки тегличи. Две от платформите се движеха в синхрон една до друга, тъй като носеха най-големия фрагмент от разбитото на Терок бойно кълбо, останалите се спускаха с по-малки отломки — право към Кралския площад.

Естара стисна ръката му, загледана в строшения кораб на хидрогите, който беше открила сестра й Сели, и Питър изпита прилив на сили и увереност, че ще успее да помогне на човечеството да се справи с тежката криза.

Отначало генерал Ланиан настояваше останките да бъдат доставени директно на централната база на ЗВС на Марс за обстоен анализ, но председателят Венцеслас не се съгласи.

— Можеш да ги огледаш по-късно, генерале. Сега са в сила по-важни съображения от военните. Бих предпочел хората да го видят, вместо да го скрием в някоя военна лаборатория.

Раздразнен, че му се противопоставят, Ланиан настоя на необходимостта от военна тайна.

— Тайна ли? — възкликна Питър. — Ако учените открият някакви конструктивни недостатъци на хидрогите, от кого би се наложило да ги пазим в тайна?

Сега двамата с Естара наблюдаваха от балкона как товарните платформи спускат строшеното бойно кълбо върху площада — сякаш рицар поднасяше отсечената глава на змея на своя крал. Когато първият масивен обгорял отломък се стовари с трясък върху плочите, дори кралските стражи отстъпиха със страхопочитание.

Останалата част от речта на Питър беше изпълнена с категорична увереност.

— Нашите научни екипи ще изследват компонентите на бойното кълбо, за да открият всяка уязвима точка, което ще ни помогне в битката срещу неприятеля.

Един висок рус мъж, инженерният специалист Свендсен, се приближи пръв и докосна корпуса, прокара ръце по грапавата повърхност. Вдигна очи към Двореца на шепота и Питър забеляза, че се усмихва. Избухнаха оглушителни възторжени възгласи.

Базил потупа хронометъра си с пръст и каза тихо:

— Време е да се качите на моста. Спазвайте разписанието.

Кралят и кралицата тръгнаха начело на набързо образувалата се процесия от Двореца на шепота към покрития с плочи площад. Ротата кралски гвардейци взе за почест. Дворцовите тръбачи, които бяха очаквали този момент, отново надуха фанфарите.

Металната конструкция на моста на Кралския канал блестеше от отразените светлини. Централните подпори тънеха в сумрак, но останалите мостови кулички и всички куполи на Двореца на шепота бяха осеяни с потрепващи факли, всяка от които символизираше един от подписалите Ханзейската харта свят.