Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Базил харесваше качествени творби, но никога не беше отделял повече от броени мигове, за да хвърли поглед на някое платно.

— Любопитно, господин Каин, но не за това съм дошъл тук тази вечер. — Той пристъпи в стаята. — След като на Пторо нещата се развиха великолепно, възнамерявам да разпоредя употребата на още един кликиски факел. А може и няколко.

Не искаше да изглежда слаб или нерешителен, но имаше нужда от подкрепа, от стабилен съюзник, а и вече беше обсъдил идеята си със Сарейн… така че не идваше при заместника си да моли. Досега беше установил, че той е по-скоро лоялен, отколкото обратното.

Каин приседна на ръба на една от единичните пейки, посочи съседната на Базил и свъси лишеното си от вежди чело.

— О, и сте загрижен, че това би могло да предизвика унищожителен ответен удар, вместо да ги принуди да направят отстъпки.

Базил не си призна, че търси подкрепа. Изчакваше.

Каин продължи:

— Според първоначалните доклади акцията на Пторо е осъществена успешно, но би могла да завърши и с истински разгром. А е прекалено рано, за да сме сигурни, че няма да последват репресивни мерки от страна на хидрогите.

— Дори да е така — възрази Базил, — хидрогите вече знаят, че сме в състояние да нанесем удар срещу тях.

— А ако фероуите не се бяха притекли на помощ? Те, изглежда, са противници на хидрогите, но не сме наясно с мотивите им, а и досега не сме успели да ги открием и да установим връзка с тях.

Базил изпука пръсти.

— Не мислиш ли, че би трябвало да издаваме ултиматум преди взривяването на всеки следващ кликиски факел? С който да настояваме хидрогите да отменят ограниченията и да прекратят нападенията си срещу нас. Ако го отхвърлят или не отговорят, взривяваме поредния факел, а после следващия. Има исторически прецедент: по този начин през Втората световна война президент Труман е използвал атомно оръжие, за да се справи с японците.

— Неподходяща аналогия, господин председателю. — На собствена територия заместникът не се притесняваше да се противопостави на Базил. — Президент Труман е командвал една от най-могъщите армии, а Съединените щати вече са били сила, с която всеки е бил принуден да се съобразява. В настоящия конфликт обаче ние сме относително беззащитни в сравнение с противника. Няма съмнение, че хидрогите биха могли да ни затрият, когато си пожелаят. Нашите заплахи са равносилни, да речем, на тези от страна на Люксембург по време на Втората световна война. Да, можем да разпространяваме предупреждения и официални заплахи, че ще унищожим хидрогите, ако не отстъпят. Но ако предприемат тотално нападение срещу нас? Не бихме могли да се противопоставим, както е очевидно от събитията на Буунов брод, Гарванов пристан и Терок.

— Вероятността да продължат да нападат наши колонии си остава актуална, Елдред, независимо дали ще използваме кликиския факел, или не.

Каин подпря брадичка върху дланта си.

— Тъкмо възобновихме експлоатирането на небесната мина на Кронха 3 и много би ми се искало да разполагаме с неограничен достъп до повече газови гиганти. За съжаление, когато използваме факела, ние не осигуряваме евентуални източници, а ги унищожаваме. Това не ни помага за добиване на екти.

— Имаш ли друго предложение? — изсумтя Базил.

— Трябва да помисля. Между впрочем, разбрах, че няколко транспортни кораба ще доставят останки от намереното на Терок бойно кълбо. Ще пристигнат ли навреме за предстоящото тържество по повод победата на Пторо?

— Така е запланувано. — Председателят се изправи. — Представянето на отломките ще е допълнителен морален импулс.

— Не много повече от една стъклена витрина, господин председателю.

На лицето на Базил се появи иронична усмивка.

— Не подценявай въздействието на витрините, Елдред. Защо според теб ни е нужен крал?

Крал Питър беше доволен, че най-после има истинска причина за празник след толкова много трагедии. Стоеше до кралицата на високия балкон и гледаше тълпите на потъващия в сумрак празничен площад. Въпреки че ги наблюдаваха толкова много хора или именно заради това, двамата с Естара се държаха за ръце и се чувстваха великолепно един до друг.

Кралската двойка беше посрещната с оглушителни овации и на лицето на Питър за първи път от много време потрепваше искрена усмивка. Двамата с Естара вдигнаха ръце, за да приветстват народа.

Над тълпата се носеше оглушителна музика. Навсякъде подскачаха улични певци и музиканти. Веселяци отвързваха фосфоресциращи балони, които се издигаха във въздуха, пукаха се с трясък и разпръскваха блещукащи искри. Кралският канал беше препълнен с лодки, над тях се носеха натъпкани с туристи цепелини.