Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Ави’х се съгласи. Двигателите на първата совалка се включиха и Антон изпита смътно облекчение, щом тя се надигна и потегли, плъзгайки се с все по-голяма скорост към далечната невидима светлина на деня.

Докато Антон се настаняваше до Вао’сх, зареваха и двигателите на втората совалка. Инженер Нур’оф преглеждаше плановете си: докато чакаше всички да закопчаят ремъците си, съставяше списък на продоволствията и наличните съоръжения на строителната площадка на Секда, тъй като губернаторът му беше наредил да намери начин да се измъкнат от планетата веднага след като пристигнат във временното си убежище.

Антон прегледа бележките, които си водеше, за да се увери, че е взел всичко необходимо от Марата Прайм. От месеци превеждаше и проучваше отделни части от Сагата. От всички човешки учени, които бяха кандидатствали, Антон Коликос беше единственият одобрен да работи заедно с илдирийски паметител. Това беше успех, с който не можеше да се похвали нито един от колегите му. Прекараното сред извънземните време, приятелството му с Вао’сх, а сега и това неочаквано изпитание, да не говорим за смъртта на баща му и изчезването на майка му, го принуждаваха да направи преценка и да осмисли много повече факти и събития, отколкото беше предполагал първоначално, а именно само да преведе отделни илдирийски митове и легенди.

Той погледна паметителя и попита:

— Доволен ли си, че ти се предоставя възможност да преживееш реално онова, което проповядваш, Вао’сх? Самият ти да станеш легендарна фигура, а не само да разказваш за тях?

Лицевите изпъкналости на приятеля му се обляха в многоцветни багри и отсенки.

— Не, паметителю Антон. Ако зависеше от мен, бих предпочел само да разказвам истории, без да ги преживявам.

Втората совалка вече беше потеглила. Най-накрая и тяхната се отлепи от повърхността. Тъй като беше най-компетентен от цялата група, Нур’оф застана на контролния пулт. Бхали’в седна пред комуникационното табло — свързваше се периодично с другите две совалки. Носеха се над неравната, потънала в мрак безжизнена пустош. Единствено Антон се беше вторачил през тъмния прозорец — всички илдирийци бяха извърнали лица към осветения салон и един към друг: не можеха да гледат стихналата в мрачни сенки повърхност.

С всеки миг се приближаваха все повече и повече към далечната ивица на дневната светлина. Първата совалка се беше отдалечила на огромно разстояние и не се виждаше зад заоблената извивка на планетата. Двигателите на втората совалка бяха малки оранжеви точици в далечината.

Внезапно Бхали’в се намръщи и изсумтя:

— Загубихме връзка с първата совалка. — Обърна се към седналия зад него губернатор на Марата. — Съобщенията им внезапно прекъснаха. Пилотът успя само да каже, че на екрана има някаква необичайна крива, и сигналът прекъсна.

— А втората совалка? — попита губернатор Ави’х.

Антон се наведе напред, връхлетян от внезапни подозрения. Администраторът изпрати контролен сигнал.

— Засега всичко е нормално… Чакайте…

Далеч пред тях ярката оранжева точица от струите на двигателите внезапно се разискри в нажежен до бяло ослепителен блясък.

Илдирийците се вцепениха.

— Клар бекх! Просто… се взриви — възкликна Нур’оф и моментално почна да проверява.

Антон скочи.

— Изключи всичко, Нур’оф! Трябва да кацнем моментално!

— Но… но… — запелтечи Ави’х.

Антон го прекъсна:

— Две совалки една след друга! Това не може да е съвпадение! Само на няколко минути сме след тях, така че не ни остава много време.

Инженерът намали рязко скоростта и совалката застърга върху неравната пустинна повърхност. Антон продължи припряно:

— Не знам дали е саботаж, или повреда в совалките, но не е изключено в момента на тръгването ни да е включен часовников взривен механизъм. Трябва светкавично да се измъкнем навън.

И в мига, в който совалката най-после спря с оглушително скрибуцане, отвори люка към непрогледния мрак и студения въздух.

— Грабвайте светителите, ако искате, но слизайте. Веднага!

Паметителят Вао’сх грабна един от преносимите прожектори и се втурна след учения. Нур’оф помогна на двамата земеделци Мхас’к и Сил’к да се измъкнат през люка.

Антон изкрещя:

— Ако съм сгрешил, пак можем да се върнем, но ако съм прав, ще го разберем след по-малко от минута.

И хукна в тъмнината — не му трябваше светлина.

— Бягайте!

Разбрал, че се налага да спасява живота си, губернаторът Ави’х се запрепъва по замята — влачеше администратора си.