Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

След като губернаторът най-после се убеди, че няма да пристигнат никакви спасители, нареди на своя администратор да организира заминаването им. Антон придружи Бхали’в и свещеника-философ Илюрл с мощен блестител до транспортните хангари навън. Тримата облякоха отражателните облекла — основното им предназначение беше да предпазват от ужасната жега и слънчевите лъчи през ослепителния дневен сезон, но сега синтетичната материя ги предпазваше от дълбокия мраз на дългата нощ.

Докато бавно наближаваха хангара, на Антон му се стори, че вратата е повредена. Поредният злонамерен саботаж или само небрежност при поддръжката? Но вратата се отвори и Бхали’в се втурна към трите скоростни совалки вътре.

Когато Антон, Вао’сх и групата илдирийски доброволци бяха посетили намиращия се върху нощната страна строителен обект Секда, бяха използвали една от тези совалки. След спускането на нощта над Марата Прайм совалките бяха прибрани до следващия дневен сезон. Те бяха единственият транспорт, с който малобройният екип можеше да се прехвърли в безопасност на осветената от слънцето страна.

Илюр’л беше неспокоен и припрян. Изглежда, продължаваше да е убеден, че шана рей от историята на Вао’сх ги дебнат от всяко мрачно ъгълче. Антон огледа внимателно за следи от саботьори. Действителните саботьори.

Администраторът провери трите совалки — сверяваше със списъка си и водеше кратки бележки на една диамантено-кристална плоча.

— Всички изглеждат съвсем здрави и годни да стигнем до строителния обект на Секда, където роботите са готови да ни посрещнат. Ще разпределя екипа на три групи.

След като се върнаха при сгушилите се в осветената част на купола, Бхали’в направи план за разпределяне на хранителните припаси и продоволствие в трите совалки. Въпреки че щяха да изминат дългото разстояние само за половин ден, бежанците не знаеха колко време ще им се наложи да чакат избавление, след като се озоват на строителния обект.

Антон беше все така приятно изненадан от начина, по който се справяше с напрегнатата ситуация — хладнокръвно и обмислено, с безстрашие и самообладание, на които не бе подозирал, че е способен. Изглежда, все пак не беше кабинетен учен, а като че ли действително беше усвоил нещо от всичките приказки, които знаеше. За да подкрепя членовете на малобройния екип, той им разказваше истории за подвизи на решителни и безстрашни герои. Илдирийците и особено Вао’сх много харесаха приказката за холандчето, което запушило с пръст една пробита дига. Макар историята да беше простичка, като проява на героизъм беше достойна за описаните в Сагата за седемте слънца събития.

Когато инженер Нур’оф съобщи, че скоростните совалки са натоварени и заредени с гориво, губернатор Ави’х обяви с подчертано задоволство:

— Отново се свързах с кликиските роботи в Марата Секда. Те ни очакват.

— В такъв случай да тръгваме — каза Антон с пресилено въодушевление, — преди осветлението да е угаснало отново.

Макар че го подхвърли на шега, коментарът му се оказа предостатъчен импулс за илдирийците.

Всички навлякоха термичните костюми и излязоха от осветения купол, понесли личните си аварийни блестители. Губернаторът вдигна най-мощния блестител и поведе групата под ярките звезди, които потрепваха безкрайно далеч. Дори краткият преход до хангара се оказа почти свръх възможностите на илдирийците. Ави’х, който твърдеше, че черпи сила чрез тизма директно от своя брат мага-император, се придвижваше с толкова бърза крачка, че всъщност направо подтичваше.

Разпределиха се на предварително уточнените групи и бързо влязоха в ярко осветените совалки. Антон и Вао’сх щяха да пътуват с губернатора на Марата, с неговия административен заместник, със свещеника-философ, Нур’оф и няколко земеделци, изкопчии и механици.

Макар губернаторът да бързаше да тръгне, Вао’сх спокойно изтъкна, че би било по-достойно от негова страна първо да се погрижи да тръгнат останалите.

— Не забравяйте, губернаторе, че участваме в събития, които ще бъдат документирани в Сагата за седемте слънца. Как бихте желали да ви запомнят?

Бхали’в го подкрепи:

— Вие сте нашият вожд, губернаторе. Вие сте нашата връзка с мага-император, а чрез него и с Извора на светлината. — Практичният както винаги администратор добави: — А и като потеглите последен, ще дадете възможност на пристигналите преди вас да подготвят и направят по-безопасно посрещането ви.