Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Тя огледа извършваните на Рандеву дейности. След прекратяването на търговията те бяха постихнали. Сега товарните кораби, екти загребвачите и миннодобивните операции се приспособяваха към новата ситуация. Някои товарни кораби докарваха нови количества екти от Ураганово депо, други откарваха материали до отдалечени скитнически райони като замръзналата Джона 12 и обкръжената от пръстени Оскивъл.

— Излиза, че ще намерим много други клиенти и пазари — каза Ихи Окая.

Ческа продължи да говори. Винаги й беше полезно да използва бившата говорителка като изповедник.

— А какво ще кажеш за Терок? Все още не могат да дойдат на себе си от нападението на хидрогите. Ако веднага се бях омъжила за Рейналд, сега може би щях да съм там…

На лицето й грейна внезапна усмивка — тя разбра колко много работа биха могли да свършат клановете.

— Знаеш ли… след като скитниците са способни да изграждат аванпостове върху разтопени от жега светове и лишени от въздух астероиди, със сигурност бихме могли да помогнем при разчистването на една опожарена гора и построяването на жилища за терокския народ.

— Тогава вървете да им помогнете — отговори бившата говорителка, понесла се в бавно салтомортале. — Тъкмо в момента разполагаме със свободни скитнически кораби и капитаните се чудят каква работа да си намерят.

Тя стъпи на едно скалисто депо, за да си отбележи няколко дебели подпори, които, изглежда, се нуждаеха от подсилване.

Скитниците измисляха какви ли не изобретения, за да си осигурят такива основни неща като въздух, вода и светлина, а терокците бяха облагодетелствани с всички тези блага от самата природа. Първите изселници бяха мечтали точно за такава колония, когато бяха потегляли от Земята в заселническите кораби. Терокците бяха имали късмета да я открият, за разлика от скитниците. Сега обаче терокците не разполагаха с необходимите умения и изобретателност, за да се справят с връхлетялата ги катастрофа. Трябваше им специализирана помощ.

Ческа вирна брадичка.

— Права си. Клановете разполагат с цялото необходимо оборудване, инженери и технология. Скитнически инженерни дейности в терокската гора! Невероятна комбинация — но можем да направим така, че да се окаже полезна. Ще им помогнем.

— Можеш да осъществиш всичко, което си намислиш, говорителко Перони.

Старицата я бутна с ръка и Ческа бавно се понесе към херметическите камери и корабостроителниците.

— Сега ме остави да се порея на спокойствие — чу по връзката гласа на Ихи Окая. — По-спокойно спя, когато знам, че Рандеву няма да се разлети във всички посоки, докато сънувам прекрасните си сънища.

— Наслаждавай се на почивката си. Тя е достойно заслужена. Но мен ме чака много работа.

След продължилия месеци тежък труд сред опустошените гори оцелелите терокци започнаха да страдат от хронично изтощение. От името на зелените жреци Ярод най-накрая оповести състрадателния призив на световната гора:

— Почивайте! Дърветата казват, че тези усилия ще отнемат много време. Ако всички се изтощите, кой ще се грижи за дърветата?

Изправената до него майка Алекса добави:

— Вече единайсет души загинаха при нещастни случаи сред рухналите дървета поради преумора и невнимание.

Изтощените терокци, които се бяха събрали на една обкръжена от обгорели пънове поляна, налягаха на земята да си починат. Зелените жреци обгърнаха с ръце стволовете на световните дървета и потънаха в дълбок сън през телевръзката.

Солимар опусна рамене. Зелената му кожа беше покрита със сажди.

— Прекалено съм неспокоен, за да заспя, Сели. Страх ме е, че ще се удавя в кошмарите си.

Сели му се усмихна.

— Тогава ела с мен. Да отидем до онази запазена дъбрава от по-дребни световни дървета, която открихме вчера! Защо не ми покажеш дървотанцьорските движения, които владееш, а аз ще ти покажа някои от моите? Като те гледам, си забравил как да се отпускаш.

Той въздъхна.

— Дървотанцьорство… толкова отдавна беше. Не знам дали ще имам сили… и как да танцуваме сега сред всичко това?

Въздухът сякаш беше просмукан от отчаяние и болка.

— Обзалагам се, че на дърветата ще им е приятно.

Тя го хвана за ръка и го поведе към хвърколета. Отлетяха към мястото, където бяха открили сравнително запазената дъбрава.

Когато кацнаха до живите дървета, Солимар каза:

— Бях забравил какво е да усещаш истинския живот на гората покрай цялото това опустошение. Тук поне нещичко се е запазило. — Обърна се усмихнат към нея, после погали златистата кора на едно световно дърво. — И колкото и да не е за вярване, ми се дотанцува.