Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Джес топна ръка във водата и загреба шепа от сребристата течност.

— Венталите са по-нетърпеливи и от вас. Ето, вземете, колкото искате. Напълнете цистерните и ги пръснете във всеки от отбелязаните в списъците ви светове.

Нико забърза към малкия си кораб и измъкна празен полимерен бидон.

— Просто трябва… да го топна в океана, така ли?

Щом младият мъж се доближи до водата, тя оживя, надигна се като желатинова струя пара, изви се и се изля в бидона, а това, което не влезе, се търкулна обратно в океана.

— Шиз, видяхте ли?!

Останалите скитници се втурнаха към корабите си и заизмъкваха бидони. Живата вода издигаше струите си, за да ги напълни. Нико откри, че благодарение на помощта на венталите може да носи препълнения бидон като перце, сякаш водните създания имаха способността да променят силата на гравитацията.

— Сякаш е наелектризирана. Пръстите ми тръпнат.

Джес наблюдаваше как помощниците му запълват товарните си отделения с енергията на венталите. Тя щеше да се разпръсне в нови океански светове и странният им съюзник щеше да заякне още повече. Мъничко завиждаше на своите доброволци за изумлението, с което наблюдаваха случващото се.

Как му се искаше да тръгне с тях… но сега той имаше друга задача, на която се беше посветил изцяло, както и на любовта си към Ческа.

Ческа отиде да потърси Ихи Окая и разбра, че старицата е навлякла скафандъра си и е излязла да се порее между скачените скали и да огледа фермите и кабелите, които държаха астероидния куп в едно цяло. Свързващите греди задържаха Рандеву да не се разлети на всички страни от собствената си гравитация и инерция. Мътната светлина на червеното джудже проблясваше по корпусите на пристигащите и отлитащи кораби на клановете.

Тъй като беше живяла много години при слабата гравитация на Рандеву, Ихи Окая вече не би могла да понесе смазващото планетно притегляне — костите й бяха много крехки въпреки упражненията и минералните добавки. А и беше много остаряла, макар да не показваше никакви признаци на немощ, дори настояваше да върши полезна работа.

Вакуумът може би не беше най-подходящото място за разговор или разкриване на душата, но Ческа все пак навлече скафандъра си, включи двигателите и се понесе сред скалните парчета, превърнати в уютни кътчета за обитаване.

Когато беше малка, гувернантското компи я учеше как да използва защитния скафандър за космически разходки. Всеки скитник трябваше да овладее до съвършенство това умение.

Докато летеше към мястото, където Ихи Окая затягаше свързващите болтове на централния астероид, Ческа включи пряката линия. Щом се окажеха достатъчно близо една до друга, можеха да проведат напълно конфиденциален разговор.

Старицата се носеше безгрижно, разперила широко ръце и крака. Дългата й сива коса беше прибрана в шлема на скафандъра.

— Достатъчно на брой членове на клановете са обучени да извършват тези проверки, Ческа. Нямаш ли по-важна работа? Или още отсега се упражняваш за времето на оттеглянето си, когато станеш като мен?

— Повтаряш го толкова често, че започвам да се питам дали вече не искаш да разговаряш с мен.

— Просто си спомням, че никога не ми е оставало време да се шляя така наоколо.

Ческа се приближи по дължината на една от фермите.

— Ти ме научи да съм в постоянен контакт с клановете. Скитниците са единни благодарение на близките си семейни и приятелски връзки, както самата ти винаги си ми казвала. А и след като прекъснахме търговията с Голямата гъска, немалко хора останаха без обичайните си задължения. А и Джес отлетя със своите доброволци…

Гласът й потрепна.

— И сега ти липсва.

— Разбира се, че ми липсва. Но същевременно се възхищавам от новата му страст — да предприеме тази изумителна мисия, която може да спаси всички ни. Управлението на клановете отнема цялото ми време, но все пак бих искала да направя нещо съществено, докато чакам отговора на Ханзата. Скитниците притежават наистина големи способности.

Ихи Окая се изкикоти.

— Дори да не си напълно съгласна с вождовете на клановете и тяхното непреклонно ембарго, изобщо не се съмнявам, че ще ни избавиш от това положение.

— Все още чакам следващия ход. Не сме чули нито дума от Голямата гъска. Защо се бавят толкова?

— Сигурно заради бюрокрацията си.

Ческа въздъхна, замислена за бремето на легналите върху плещите й отговорности.

— Подготвяме екип за контакт, който да замине за Илдирийската империя и да предложи условия за търговия на новия маг-император. Изпратихме разузнавачи до някои по-малки ханзейски колонии, които са изолирани и не получават никаква помощ и подкрепа от Земята.