Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Погълната от руините на световната гора, Сели не си бе дала сметка колко много й липсва брат й. След като бе научила, че хидрогите са го убили предишната година на Гарванов пристан, изобщо не си бе помисляла, че може да го види отново.

Но сега големът Бенето стоеше на поляната пред построения отново гъбен риф и гледаше с подобните си на чворове очи събиращата се тълпа. Хората пък го наблюдаваха изумено. Зелените жреци гледаха с надежда, но и с объркване чудесния пратеник на световната гора.

— Вие всички сте свързани със световната гора — обяви Бенето с глас, какъвто не бе в състояние да оформи нито едно човешко гърло и същевременно притежаващ странно познат тембър. — Ние сме спътници на дърветата, обвързани с телевръзка. След като хидрогите унищожиха мен и събратята ми, духът ми остана да живее в грижовния ум на верданите.

Сарейн, по-голямата сестра на Сели, се спусна от гъбения риф и се приближи. Откакто я бяха назначили за официален терокски представител в Ханзата, Сарейн се чувстваше малко неудобно тук, в наранената гора, сякаш бе забравила всичко за дърветата и помнеше само градове, магазини и дворци. Бе пристигнала на помощ, но с нескрита неохота. Сели знаеше, че сестра й предпочита да е на Земята, погълната от изкусното тайнство на политиката, вместо да се занимава с работа, чийто край не се вижда.

Ала когато видя странното подобие на своя мъртъв брат, Сарейн изгуби ума и дума. Сели едва се сдържа да не се изкиска.

Бенето с вибриращата си дървесоподобна плът бе истинско човешко превъплъщение на световната гора, подвижен вариант на великите дървета. И тази роля му пасваше чудесно. Сели не беше забравила с каква радост брат й бе започнал службата при разумните дървета, преди да замине за Гарванов пристан, където бе срещнал злата си съдба. Сега, възкресен по този невероятен начин, той, изглежда, се радваше на всяка стъпка върху твърдата земя. Можеше да мърда ръце и крака, дори да се усмихва с подвижните си устни, което и направи, когато видя родителите и сестрите си. А дърветата можеха да възприемат всичко чрез него.

— Искрица от всички зелени жреци живее в спомените на дърветата — продължаваше той пред изумените си слушатели. — Аз нося семето на всеки досегашен зелен жрец и същевременно съхранявам недокоснати всички свои спомени. — Големът се пресегна с дървесните си пръсти и докосна очертанията на лицето си. — Бенето — прошепна той, сякаш се уверяваше, че наистина се е пробудил.

Сели приклекна до своя добър приятел Солимар, обгърна коленете си с ръце и опря рамо на неговото. Той я сръга закачливо и тя отвърна със същото.

Световната гора около тях оставаше странно смълчана. Месеци наред групи скитнически инженери бяха работили по почистването на мъртвите дървета, изграждането на напоителни канали, вдигането на защитни стени и засаждането на трева. Но само преди няколко дни си бяха събрали багажа и бяха отпътували: страхуваха се, че Земните въоръжени сили могат да ги потърсят и тук, макар че Терок се смяташе за неутрален свят. С видима неохота бяха оставили терокците сами да се справят с последствията от опустошението на гората.

Сели и сама виждаше, че ги чака още много работа. Защо трябваше Земните въоръжени сили да им създават подобни проблеми?

— Световната гора осъзнава, че е в опасност — говореше Бенето с глас, който набираше увереност. Брат й, изглежда, въобще не си поемаше въздух. Гърдите му не се повдигаха и спускаха, той вдишваше само колкото да придаде сила на думите. — Хидрогите знаят къде да ни открият и ще се върнат. Не можем да се защитаваме срещу тях. Те няма да забравят ненавистта си към верданите. Терокците и скитниците не могат да ни защитят, Земните въоръжени сили също. Ето защо ни е нужен нов подход за оцеляването на световната гора.

Жреците реагираха с безпокойство на тази новина, макар че никой от тях не хранеше илюзиите, че хидрогите ще ги забравят просто така. Мнозина погледнаха към облачното небе, сякаш очакваха всеки миг там да се появят бойните кълба.

Ярод, вуйчото на Сели, стоеше до родителите й и гледаше навъсено. Изведнъж тя си помисли, че всъщност не го е виждала да се шегува. Алекса и Идрис не можеха да скрият вълнението си от неочакваната поява на своя син, макар той вече да не беше от плът и кръв.

— Говоря от името на всички дървета. Това е причината да бъда отгледан от сърцедърво — за да се върна при вас и да се погрижа верданите да оцелеят. — Той завъртя глава. — Призовавам зелените жреци да започнат незабавно разсаждане. Вместо да засаждате нови дървета тук, на нашите обгорени и оголени хълмове, разпространете световната гора на колкото се може повече безопасни планети.