Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Една напред, две назад — каза Антон. — Тази планета определено няма никакъв късмет.

Вао’сх събираше документите от хранилището.

— Мирните времена не предлагат интересни истории, паметителю Антон.

Двамата се мъчеха да спасят целия архив. В началото се опитваха да поддържат някакъв ред, но сега вече просто трупаха всичко в защитните контейнери. Дори Язра’х им помагаше, като специален жест към Антон, въпреки че имаше цял куп други задължения.

Шумът на космодрума беше оглушителен. Лайнерите кацаха на групи по четиринадесет, което далеч надвишаваше капацитета му. Големите кораби се спускаха на полета и площади, на всяко място, което бе достатъчно широко да ги побере. Пътнически совалки спасяваха илдирийците, които не можеха да се доберат до евакуационните пунктове сами.

Антон усещаше, че времето им изтича неумолимо. Операцията протичаше невероятно ефективно, но дали щяха да успеят да измъкнат цялото население навреме?

Младият губернатор беше съкрушен от загубата на колонията и Антон му съчувстваше. При публичните прояви момчето се държеше на висота, точно според обучението на Язра’х, но щом останеха сами, разочарованието му проличаваше веднага.

— Можех да се справя — каза Райдек’х, докато наблюдаваше как двама работници товарят сандък с диамантени филми на една совалка. — Щях да възродя Хирилка.

— Всички го знаят, губернаторе. — Язра’х нарочно употреби титлата, за да засили самочувствието му. — Но сега задълженията ти са други. Трябва да защитиш народа си, което в момента означава, че трябва да ги отведеш от този загиващ свят!

— Ще се погрижа в Залата на паметителите да запишат точно вашата роля в събитията, губернаторе — каза Вао’сх. — Никой не е влизал в Сагата толкова млад.

Антон и Вао’сх се качиха мълчаливо в совалката и потеглиха към флагмана. И двамата бяха натъжени.

Първичното слънце на Хирилка умираше. Стотици огнени елипсоиди се разбиваха в бойните кълба. Огнените същества използваха потоци йонизиран газ — оръжие, на което не можеха да издържат дори хидрогските кораби. Въпреки това губеха битката. Синьо-бялата звезда приличаше на кипнала тенджера.

Учените се опитваха да изчислят с колко време разполагат. Климатът щеше да се промени драстично, ако останеше само вторичната оранжева звезда. Намаляването на слънчевата енергия щеше да причини неописуеми щети. Атмосферата щеше да се разкъса от гигантски урагани. Температурните разлики щяха да предизвикат засилена вулканична и земетръсна дейност. Вероятно нито една форма на живот нямаше да оцелее.

— Това е истинско бедствие — промърмори Антон.

Венталският кораб на Джес се устреми към газовия гигант като куршум. Заедно с водните същества Джес щеше да нападне хидрогите и да измъкне сестра си и останалите пленници. Венталите вече разбираха емоциите му, семейните връзки и любовта.

Подкрепленията щяха да пристигнат скоро, но той нямаше намерение да ги чака. Тасия беше някъде там. Докато се спускаше към Кронха 3, венталите в и около него се готвеха за битка. Нямаше да е сам в това начинание.

От повърхността на кораба започнаха да се отделят капки; венталската енергия се разпространяваше, минаваше от една водна молекула в друга, подобно на боя в течност.

„Първият удар“.

Джес се взираше през стените, но виждаше единствено бури и мъгли. Венталите в съзнанието му описваха развоя на битката. Действаха по същия начин, по който бяха прочистили вечно бурния Голген.

Внезапно наоколо започнаха да се появяват бойни кълба. Сини светкавици се забиха във венталските облаци. Джес заобиколи едно кълбо и продължи надолу.

Едва не се заби в друго кълбо, което изскочи от буреносните облаци. Хидрогите не му обърнаха внимание, очевидно бяха заети с изплъзващия се враг. Джес забеляза, че лъскавата диамантена повърхност на сферата е напукана, сякаш разядена от киселина. Венталската влага явно й действаше корозивно.

Малкият му кораб продължаваше да се спуска. Появиха се още десет бойни кълба. Сигурно отдолу имаше голяма база или град. Трябваше да го намери и да открие сестра си.

Силното налягане притискаше сферата му и се опитваше да я смачка, но венталите нямаше да позволят това. Джес нямаше да го позволи.

Въздухът беше гъст като супа. Водните капки се отделяха от кораба му както разтопен метал от изгарящ метеорит. Все повече вентали се разпространяваха из облаците с всяка следваща капка.