Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Питър се взря в бледия мъж до компито.

— Извинявам се за неочакваната визита. Но при тези спешни обстоятелства трябваше да поема риска. Знаете, че дните ви са преброени.

Заместникът Каин вече им бе помогнал веднъж, но можеха ли въобще да се доверят на човек от правителството? Питър се измъкна от леглото.

— Председателят сигурно ви наблюдава. Не се ли притеснявате, че ще ви видят? И всъщност как влязохте тук?

— Вече е доста късно, а и разполагам с начини да избегна подозренията, за поне кратък период. Вашите стражи ме пуснаха. — Каин седна на един стол. — Ако бяхте успели да убиете председателя, щяхте да решите малката ни дилема. Аз щях да заема мястото му и двамата щяхме да работим заедно. Но това е вече невъзможно. Председателят Венцеслас няма да допусне повече подобна непредпазливост. Ще ви елиминира съвсем скоро. Смятам, че до два дни в двореца ще се появи нов „фанатизиран убиец“.

— Тогава защо сте тук?

— Както казах, премахването на председателя вече не е опция. Затова трябва да се махнете вие. При това напълно неочаквано. Нося ви схемите на хидрогския кораб. Всичките открития на нашия екип са тук. Огромно количество информация. Може да откриете вътре неочаквана стратегия за бягство.

Питър знаеше, че всеки нормален кораб ще бъде прихванат от съдовете на ЗВС, които защитаваха Земята. Но ако избягаха с хидрогския кораб, нямаше да могат да им направят нищо.

— Ами вие? Ще дойдете ли с нас? Знаете, че Базил трябва да бъде спрян — за благото на Ханзата.

Каин допря пръст до безцветните си устни.

— Какво знам и какво мога да сторя са различни неща. Уредих на няколко пъти изтичане на информация към медиите, но вече не смея. Ако председателят разбере, ще сложи край не само на кариерата ми. — Стана от стола. — Повече не може да разчитате на мен. Дадох ви полезна информация. Вие си решете как да я ползвате. Желая ви късмет, каквото и да измислите.

— Наистина ли не можеш да направиш нищо повече? — попита Питър, но Каин вече си бе тръгнал.

— Ще се радвам да ви помогна с измислянето на стратегия в съответствие с ограниченията в програмата ми — обади се ОХ.

Питър погледна компито и се обърна към жена си.

— Не трябва да мислим само за себе си. Искам да предпазя теб и бебето, но трябва да направя и нещо за човечеството.

Очите на Естара блеснаха.

— Председателят допуска сериозна грешка, като смята, че човечеството обхваща само Ханзата, и е отписал скитниците, Терок и множество колонии. Човешката раса е много по-голяма от това, което смята Базил.

— Какво искаш да кажеш?

Тя хвана ръката му.

— Сарейн ми предложи нещо вчера. Щом не е безопасно за нас на Земята, може да управляваме от друго място. Терок ще ни приеме. Аз… — Тя снижи глас. — Много бих искала да се прибера у дома.

— Ако загинем, няма да сме от полза. Но бягството от Двореца на шепота няма да е достатъчно. Ако кралят и кралицата изчезнат, Базил ще покрие всичко и ще сложи Даниъл на мое място.

— И човечеството ще продължи да пропада.

— Не бива да оставяме възможност на Базил. Когато тръгнем, трябва да се погрижим да изчезне и Даниъл.

Джора’х бе изпратил адар Зан’нх и корабите му към Земята, както бяха поискали хидрогите, но въпреки това над Илдира се появиха шестдесет бойни кълба. Явно съществата не му вярваха.

„Възнамеряват да ни унищожат“.

В орбита имаше повече от хиляда лайнера. Въпреки численото превъзходство хидрогите се спуснаха арогантно. Явно смятаха, че шестдесет кораба са достатъчни.

Всъщност диамантените сфери наистина можеха да унищожат Миджистра и да убият мага-император. Дори да ги таранираха стотици лайнери, експлозиите и падащите останки щяха да причинят неописуеми щети на града. Освен това хидрогите винаги можеха да извикат подкрепления.

Неочакваната евакуация на Хирилка бе наложила намесата на кохортата на тал Ала’нх. Сега корабите се връщаха със стотици хиляди бежанци. Само че Илдира вече не беше безопасна.

Джора’х бе наредил на Нира и Колкер да се скрият. Знаеше за омразата на хидрогите към верданите и не биваше да се разбере, че в Призматичния палат има зелени жреци.

Осира’х застана до него и му се усмихна.

— Съзнанието ми е отворено. Усещам бойните кълба. Хидрогите са ядосани… но те винаги са ядосани. Имат подозрения. Не разбират илдирийците.

— Въобще не са се опитвали да ни разберат. Това е тяхната грешка и слабост. Нали няма да ги оставиш да научат тайните ни?