Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Питър! — прошепна Естара.

Той се обърна и видя на вратата двама души. Капитан Маккамон и трима от хората му блокираха пътя им, но явно щяха да ги пуснат. Питър веднага позна Сарейн — изглеждаше много нетърпелива, но мъжът с нея беше с качулка, която закриваше лицето му.

Питър погледна Естара и тя му кимна.

— Пуснете ги, капитане — каза кралят.

Двамата бързо влязоха и мъжът смъкна качулката си.

— Натон! — възкликна Естара.

— Научих, че Базил нарочно държи зеления жрец настрани от вас, и реших, че трябва да направя нещо — бързо каза Сарейн. — Трябва да чуете спешното му съобщение. Натон не иска да говори с никого, освен с вас.

Питър погледна Маккамон и каза:

— Капитане, излезте и затворете вратите.

Маккамон неспокойно погледна Сарейн: очевидно не искаше да остави кралското семейство без охрана след последните събития. Естара му се усмихна.

— Всичко е наред, капитане.

— Това е в пряко нарушение на заповедите на председателя — каза той. — Но пък кралят трябва да е осведомен за важните събития.

След което излезе със стражите.

Натон наведе глава и каза тихо:

— Председателят опита да ме принуди да предам съобщението на него, но аз не му служа. Нито на Ханзата. Аз съм служител на световната гора.

— Определено се нуждаем от услугите на зелен жрец в този момент — каза Питър, възбуден от неочакваната възможност.

— Какви са новините, Натон? — попита Естара.

— Трябва да ви кажа какво планират илдирийците и хидрогите. И да ви обясня за дървесните кораби на верданите, които идват насам, и за действията на скитниците и венталите.

Придворният зелен жрец им разказа всичко, което знаеше. Питър държеше ръката на Естара и слушаше внимателно. Сарейн изглеждаше изненадана, но мълчеше.

— Искам да направиш нещо за мен — каза Питър, когато Натон свърши. — Изпрати вест на родителите на Естара, че се нуждаем от помощ. Също така кажи на скитниците, че волята на председателя е различна от кралската. Двамата с кралицата сме заложници и Базил издава от мое име заповеди, които не одобрявам. Не съм съгласен с това, което направиха със скитниците, и имам нужда от тяхната помощ. Трябва да обединим човечеството.

— На много от зарязаните колонии има зелени жреци, които контактуват със скитническите кланове — каза Натон. — Щом се върна при фиданката си, ще разпространя съобщението ви.

— Благодаря, Натон — каза кралицата и се обърна към сестра си. — Предполагам, че веднага ще изтичаш да докладваш на председателя?

— Не съм сигурна, че въобще ще ме приеме, дори да исках. Не ми се доверява особено, откакто накарах Пелидор да изпие отровата.

— Изглежда, развали вечерта на всички — каза Питър горчиво.

— Бих го направила пак, ако се наложи.

— Всички правим неща, които не сме очаквали — намеси се Естара. — Благодаря, че доведе Натон. Знам колко трудно ти е било.

— Ще е още по-трудно, ако ни забележат. — Сарейн гореше от желание да се махне. Натон пак си сложи качулката и двамата се изнизаха покрай стражите.

Капитан Маккамон пристъпи в апартамента. Изглежда, нещо го човъркаше.

— Крал Питър — заговори той тихо, — петима от хората ми изразиха съмнения за начина, по кой то председателят се справя с войната, и поради отношението му към вас. Не смятат, че намеренията му са в най-добрия интерес на Ханзата.

— Разбирам ги — отвърна Питър. — Ами вие, капитане?

— Мисля, че бях ясен. Вярвам, че по ръцете на председателя има много кръв — на сребърните барети, на екипажите от ЗВС и може би на цялото човечество. Вярвам, че много хора загинаха, защото не ви се даваше навременна информация. Не искам това да ми тежи на съвестта.

— Кои са тези петима? — попита Естара.

— Те ми се довериха и съм длъжен да запазя имената им в тайна.

— Според мен кралицата иска да каже, че ще е по-спокойна, ако ни охраняват точно тези мъже. Не знам срещу кого ще ни се наложи да се защитаваме и предпочитам да разчитам на доверени хора.

Капитанът се усмихна.

— Ваше величество, това със сигурност може да се уреди.

Питър спеше неспокойно, защото се притесняваше, че по всяко време може да се появи убиец. Колко ли време щеше да изчака Базил, преди да предприеме нещо?

Събуди се внезапно и с изненада чу гласа на ОХ.

— Крал Питър, кралица Естара, имате посетител. — Питър подскочи. Външните светлини хвърляха отблясъци в стаята. ОХ изчакваше учтиво, сякаш се притесняваше.

— Посетител ли? — Естара беше уплашена.