Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Няма. — В гласа й нямаше следа от колебание.

Тал Лорие’нх бе дошъл в качеството си на военен съветник. Беше висок и слаб — и рядко поемаше рискове. Но във всички случаи щеше да изпълни заповедите на мага-император.

Джора’х вече бе взел решение, макар да знаеше, че расата му ще плати скъпо. Знаеше, че хидрогите се сражават с фероуите на няколко фронта. Нира бе възстановила връзката си със световната гора и го бе осведомила за офанзивата, която започваше из целия Спирален ръкав. Колко дълго щяха да издържат обитателите на газовите гиганти? Венталите и верданските бойни кораби можеха да са достатъчни за победата. Дали щяха да искат да се сражават и със Слънчевия флот?

„Може и да оцелеем. Стига да сме силни и да имаме късмет“. Щеше да живее или да умре от последиците на решението си. Добре знаеше какво трябва да каже.

Хидрогският пратеник пристигна и Джора’х стана да го посрещне. Положи ръце върху рамената на Осира’х, докато газовата капсула се приближаваше към подиума. Тал Лорие’нх изглеждаше притеснен. Досега не бе виждал хидрог отблизо, дори не бе влизал в битка с тях.

Джора’х изчака хуманоидната форма да се приближи към прозрачната стена. Знаеше, че часовникът тиктака.

— Защо се върнахте? — попита твърдо. — Вече изпратих корабите ми към Земята, както пожелахте. Не виждате ли, че изпълних думата си?

— Тук сме, за да гарантираме, че няма да се отметнете. Или да ви накажем в противен случай.

Джора’х потръпна вътрешно, но не промени изражението си.

— Това не е необходимо.

— Въпреки това смятаме да останем, докато битката за Земята приключи. Ще разберем веднага, ако ни измамите.

Джора’х не показа страх. Илдирийците вярваха, че са част от грандиозната космическа история и че Сагата за седемте слънца е картата, която определя реалността на миналото и бъдещето. Но баща му му бе показал колко голяма част от историята е променена и дори фалшифицирана. Важни бяха делата. Нямаше да бъде запомнен като страхливец и предател… стига въобще да останеше някой, който да добавя нови пасажи.

Чувстваше се безсилен, но не смяташе да отстъпва.

— Не ни ли вярвате? Добре. Ще изпратя още кораби на Земята. Тал Лорие’нх! Щом пратеникът си тръгне, заминавате с цялата си кохорта на помощ на адар Зан’нх.

Слабият офицер примигна изненадано, но реагира по правилния начин.

— Слушам, господарю. Веднага щом пратеникът си тръгне.

Джора’х се обърна към сферата.

— Осигурих повече от хиляда лайнера. Смятам, че ще стигнат за унищожаване на остатъците от Земните въоръжени сили. Доволни ли сте?

— Все пак ще ви наблюдаваме отблизо.

Джора’х все още не бе сигурен дали ходът му е убедил пратеника, но хидрогът не каза нищо повече. Малката сфера се понесе обратно по коридорите, съпроводена от множество стражи, които всъщност не можеха да й навредят по никакъв начин.

Щом останаха сами, Осира’х и талът го погледнаха, сякаш е полудял.

— Господарю, ако замина с кохортата си, Илдира ще е твърде отслабена! Хидрогите висят над главите ни!

— Не съм наясно какво са намислили хидрогите за Земята, но не бива да губим там. Трябва да размажем врага със сигурност. Тръгвайте с максимална скорост, иначе ще закъснеете. — Магът-император си пое дъх. Знаеше, че ги праща на смърт. — Няма да има време Съливан Голд и хората му да поработят над корабите ти. Съжалявам, Лорие’нх.

— Ние с хората ми разбираме какво трябва да се направи.

Джора’х кимна.

— Защитата ни няма да отслабне. Две кохорти ще останат над Призматичния палат, а и много кораби се завръщат от Хирилка. — Той понижи глас и погледна дъщеря си. — Въпросът е можем ли да нанесем на хидрогите достатъчно сериозна рана, че да ни оставят на мира?

Осира’х му се усмихна окуражаващо.

— Не се отчайвай.

— Знаеш ли нещо? Какво си намислила?

— Аз съм продукт на вековна размножителна програма и установих връзка. Създадох мост към хидрогите, а майка ми ми даде идея. Може би мога да направя нещо… изненадващо.

Хидрогите и фероуите продължаваха да се бият на първичното слънце на Хирилка. Йонните изригвания пречеха на комуникациите, а времето се променяше драстично. Всичко това пречеше допълнително на евакуацията, но тал О’нх подхождаше към проблема със същата упоритост, с която водеше възстановителните операции.

До пристигането на кохортата на тал Ала’нх старият ветеран вече бе натоварил повечето си лайнери и ги бе пратил към Илдира. При продължаващото сражение нямаше смисъл да рискува да държи толкова много илдирийци и хора в системата на Хирилка. Двете кохорти трябваше да са достатъчни да евакуират населението, преди звездата да загине.