Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Сигурно е започнала атаката на хидрогите. — Питър бързо се облече. Каква ли полза щеше да има затъмняването на града срещу унищожителната армада?

Капитан Маккамон получи доклад по микрофона на ухото си и изпрати нанякъде трима от стражите.

— Капитане, какво става? — попита Питър, стараеше се да говори спокойно.

— Хидрогите ни нападат, ваше величество. Бойните кълба са много повече, отколкото очаквахме.

— Защитният вал ще успее ли да издържи?

Маккамон беше пребледнял.

— Генерал Ланиан и илдирийците се готвят за бой, но има някакво объркване. Лайнерите на Слънчевия флот не реагират според очакваното.

Илдирийците? Натон бе споменал за плановете на мага-император.

— Председателят не ме ли вика? — Много добре знаеше, че Базил никога няма да го направи.

— Той е в щаба на военния съвет. Изпратих стражите да му помогнат. Не се притеснявайте, ваше величество. Ще успеем да ви опазим. Нищо, че сме двама, поне сме лоялни. — Капитанът сякаш се опитваше да му намекне нещо.

Питър погледна кралицата. Нямаше да получат по-добър шанс, а суматохата щеше да им помогне. Трябваше да е сега. Естара кимна.

Кралят бръкна в джоба си. Маккамон не беше направил никакъв коментар, че двамата бяха облечени в прости дрехи, вместо в официалните си роби. Питър стисна зашеметителя. Мразеше се за това, което трябваше да направи.

— Капитан Маккамон, искам да ви благодаря за службата. Вие изпълнявахте дълга си добре. — Опитваше да овладее треперенето на гласа си.

Капитанът се усмихна. Питър отхвърли колебанията си. Мислеше за Естара, за нероденото им дете и за смъртоносните планове на Базил. Нямаше друг избор. Животът му висеше на косъм.

Насочи зашеметителя в лицето на Маккамон.

— Съжалявам, но едва ли ще имаме по-добра възможност за бягство.

Стражът посегна за оръжието си, но капитанът светкавично измъкна зашеметителя си и го повали. Всичко се случи толкова бързо, че Питър дори не успя да стреля. Погледна поваления мъж, без да отмества оръжието от Маккамон.

— Наистина трябва да избягаме. Съжалявам, че ви въвличам в това.

— Няма за какво да съжалявате. Да не би да си мислехте, че ще ви дам работещо оръжие?

И за огромна негова изненада капитанът му подаде собствения си зашеметител с дръжката напред.

— За ваш късмет, успяхте да ме изненадате и ме зашеметихте с моето оръжие. Сигурен съм, че ще бъда наказан, когато се свестя. — Маккамон погледна поваления страж. — Не се тревожете за него. Той е от моите хора. Ще подкрепи напълно историята, стига двамата с кралицата да се измъкнете.

— Ами охраната на хидрогския кораб? — попита Естара. — И стражите на Даниъл?

— Не са от моите. Служители на Ханзата, с които трябва да се справите сами.

— Ще се справим.

— Постарайте се — каза капитанът и се хвърли с вик към Питър. Кралят стреля инстинктивно и Маккамон падна на твърдия йод.

— Е, вече нямаме избор — каза Питър.

— Никога не сме имали. — Естара се наведе и хвана ръцете на Маккамон. — Хайде, помогни ми.

Кралят, кралицата и компито пренесоха изпадналите в безсъзнание стражи в апартамента си и ги скриха.

ОХ познаваше най-добре Двореца на шепота и поведе. По това време на нощта обикновено имаше съвсем малко персонал. Но сега, заради звучащите аларми, коридорите бяха пълни с тичащи хора. За щастие никой не им обръщаше внимание в обикновените дрехи.

ОХ ги водеше през задни коридори и сервизни помещения към апартамента на принц Даниъл.

Накрая стигнаха и Питър видя, че пред вратата му има петима стражи. Базил или не вярваше на принца, или не искаше да рискува.

Двама стражи пристъпиха напред. Питър каза високо:

— Не познахте ли краля си?

Бременната Естара допълваше картината перфектно.

Мъжете застанаха мирно.

— Трябва да видим принца — каза ОХ.

— Принцът спи и имаме заповеди да не го безпокоим.

— Въпросът е спешен, сержант — каза Естара. — Заповедите ви са отменени.

— Хидрогите ни атакуват! Незабавно трябва да говорим с принца — каза Питър властно.

Двамата стражи се спогледаха объркано.

Питър нямаше време да ги чака, така че извади зашеметителя и ги повали. Обърна се към третия още преди да са паднали на земята, но оръжието му само изпращя. Зарядът беше свършил!

— Това не може да е кралят! — извикаха другите стражи.

— О, напротив — викна Естара и ги простреля със зашеметителя, който бе извадила от джоба си. След това се усмихна на Питър. — Взех го от човека на капитана, преди да тръгнем. Реших, че няма да ни е излишен.