Кевин Андерсън - Пепел от светове

Както се очакваше, на това място слушателите ахнаха като един.

— Това е смешно, Базил! — промърмори Сарейн. — Моля те, внимавай. Когато обвиненията станат прекалени, не можеш да очакваш хората да им повярват.

Базил я измери с дълъг кос поглед.

— Не смятам така. Заключението е напълно основателно, като се имат предвид другите неща, които се казват на хората. Точно в този момент не можем да си позволим да изгубим поддръжката на обществото. Опитат ни за погром на Реджак се провали тотално. — Лицето му се изчерви от гняв и смущение. — Адмирал Уилис е дезертирала с един дреднаут и десет манти. Генерал Ланиан се върна като пребито псе, покрит с позор.

— Успели сте да запазите срамното му поражение в тайна. — Каин го погледна. — Къде е генералът сега?

— Трябваше да го отдалеча от очите на обществото, докато успее да реши проблема, който сам създаде.

— И как ще го постигне? — Сарейн, изглежда, не очакваше отговора с нетърпение. — Мислех, че ще се посъветваш с нас…

— Всичко беше съвсем ясно. Дадох му възможност да постигне бърза победа. — Базил сплете пръсти на тила си, като внимаваше да не разроши стоманеносивата си коса. — Незаконната конфедерация на крал Питър е наш враг и трябва да се отнасяме с членовете й като с врагове. Те разполагат с ресурси, от които имаме нужда, най-вече екти. Така че ще нападнем фабриките на скитниците и ще си вземем това, от което се нуждаем. В крайна сметка сме във война. — Устните му се извиха в усмивка и той целенасочено пренебрегна ужаса, изписан на лицата на събеседниците му. — Бойната група на генерал Ланиан е на път към един прочут скитнически център на небесни мини. Разузнавателните ни служби докладват, че няма никакви реални защити. Отчаяно се надявам, че генералът най-после ще успее да се реабилитира.

Дреднаутът „Голиат“, пет манти, един буреносец, повече от две хиляди ремори, пълни с язери и експлозивни ракети — да, това щеше да е достатъчно, за да укроти дори и най-непокорните кланове. Генерал Ланиан бе напълно уверен в предстоящата победа на ЗВС на Голген.

Радваше се, че отново е на своя дреднаут. „Голиат“ бе понесъл сериозни щети в последната битка във войната с хидрогите, но най-после го бяха поправили и го бяха обявили годен за служба — една малка стъпка към възстановяването на ЗВС в предишния им мащаб и ефективност.

Следващата стъпка бе да се сдобият с колкото се може повече екти.

Щом очертанията на газовия гигант се появиха пред тях, Ланиан се свърза с мантата начело на нападателната група.

— Адмирал Бриндъл, потвърдете, че всички са по местата си, всички ремори са готови да атакуват и всички оръжия — готови за стрелба. Не възнамерявам да оставя нищо на случайността.

Тъмнокожият възрастен командир потвърди, че всичко е в готовност. Наскоро повишен на един от висшите офицерски постове, останали свободни след рязкото намаляване на числеността на ЗВС, Конрад Бриндъл не оставяше съмнение нито в компетентността си, нито в предаността си към Ханзата. Когато останалата част от бойната група, изпратена на Реджак, се бе разбунтувала, Бриндъл бе един от малцината останали верни на ЗВС. Повишението и тази нова задача бяха наградата за лоялността му.

Ланиан се поизправи на командното си място, шумно прочисти гърлото си и се обърна към офицерите си:

— Според последните данни на Голген има над десет небесни мини, но те представляват индустриални фабрики, а не военни бази. Целта ни е да се справим със съпротивата и да завладеем складовете им за екти. — В гласа му се появи предупредителна нотка. — Но гледайте да нанесете колкото може по-малко вреди. Искаме тези фабрики да продължат да работят. Председателят иска да възобновим производството под покровителството на Ханзата. Засега обаче ЗВС трябва само да се сдобие с екти.

Като проверяваха със специализираните си уреди дали няма някаква въоръжена защита, корабите се устремиха към бледожълтото кълбо, нашарено с бели облачни ивици. Сензорите за далечно наблюдение засичаха огромните устройства, които превръщаха водорода от атмосферата в екти.

Всяка манта се насочи към различна небесна мина, а буреносецът остана неподвижен, като цитадела, издигната на някой връх.

— Не забравяйте, че скитниците са страхливци — продължи Ланиан. — Те бягат и се крият. Промъкват се като крадци с кораби без отличителни знаци и пазят базите си в тайна. Не е в природата им да се бият открито.