Кевин Андерсън - Пепел от светове

Джес коленичи и бръкна в една топла, покрита с пяна локва. Водата беше мазна и мъртва. Той поклати глава. Трябваше да опитат да намерят някакъв незасегнат район на Харибда. Все нещо трябваше да е оцеляло.

— Какви оръжия биха могли да изобретят скитниците срещу фероуите?

Ческа повдигна вежди.

— Джес Тамблин, нима поставяш под съмнение гениалността на скитниците?

Обнадежден от думите й, той закрачи през пустошта. Мръсната течност все още капеше от пръстите му. Отлично разбираше същността на венталите и знаеше в какво се състои най-големият проблем.

— Венталите и верданите са сили на живота и стабилността. Хидрогите и фероуите са въплъщение на разрушението. Когато тези две стихии се сблъскат, хаосът и насилието неизменно вземат надмощие над мира и хармонията. Венталите не знаят как да се сражават ефективно срещу враг като този.

Ческа разбра посоката на мислите му и отвърна:

— Освен ако не променим правилата на сблъсъка.

Неочаквано земята се пропука и през малката цепнатина се издигна тънко облаче пара, като последната въздишка на вентал, приел съдбата си.

Преди десет хиляди години венталите и верданите се бяха разминали на косъм с пълното изтребление по време на ужасна война. Претърпелите жестоки поражения хидроги се бяха скрили във вътрешността на своите газови гиганти, а фероуите се бяха заселили в ядрата на звездите си. Когато враждебността се бе разпалила отново, неразрешеният конфликт се бе разгорял с пълна сила. Сега обаче положението в Спиралния ръкав бе коренно различно.

От контакта си с венталите Джес бе разбрал, че хидрогите са били на крачка от пълната победа над фероуите, преди огнените същества да променят старите си, лишени от систематичност тактики. Тази промяна бе дело на бившия губернатор на Хирилка Руса’х, който бе влетял право в пламъка на едно слънце, а фероуите го бяха погълнали и се бяха слели с него по същия начин, по който венталите се бяха слели с Джес и Ческа. Като живо превъплъщение на огнените същества, Руса’х им бе показал нови военни методи и те се бяха изправяли срещу хидрогите в цяла редица битки — до една победоносни. Единственото, на което се дължеше успехът им, бе ръководството на Руса’х.

Джес се закова на място. Когато бяха малобройни и слаби, венталите го бяха спасили от избухналия кораб, като се бяха просмукали в тъканите на тялото му. В знак на благодарност Джес бе довел водоносци, за да разпръснат венталска вода от планета на планета.

Сега двамата с Ческа бяха изправени пред още по-голямо предизвикателство. Също като Руса’х, трябваше да поемат командването и да научат венталите да се сражават ефективно. Трябваше да покажат на водните същества как да са агресивни.

Обърна се към Ческа. Очите му сякаш се изпълниха с пара, докато гледаше опустошения пейзаж.

— Време е венталите да се разярят; време е да станат воини — да се сражават, а не само да се защитават!

През вените му потече сила и той изпита непреодолима нужда да удари нещо. По природа не бе склонен да се поддава на гнева, но сега ръцете му се свиха в юмруци и той ги стовари върху мъртвата, подобна на яйчена черупка кора; почувства как бариерата от изпечен пласт земя поддава. Отново удари. Да! Под ръцете му нещо дълбоко под повърхността се раздвижи! Океаните на Харибда бяха пресушени, но под пресъхналото им дъно все още имаше вода — винаги имаше живот!

Потрети удара си и този път успя да пробие кората. Дупката се напълни с вода, извираща от по-дълбоките водоносни пластове; бе гореща, почти вряла.

Във въздуха се вдигна пара — не противните изпарения на сярата, а капчици вода. „Венталска вода“. Извираше все по-буйно и по-буйно, сякаш се опитваше да се освободи от капана на кората.

Ческа пъхна ръце във водата. От горещия извор избликна покрита с мехурчета вода и започна да залива изгорената повърхност на земята. Още един гейзер разчупи кората наблизо — още вентали се бяха събудили в дълбините на горещите водоносни пластове.

Ческа се изправи и стисна юмруци.

— Самият ни гняв ще зареди тези вентали с енергия и решителност. Заедно ще намерим нови начини да се сражаваме и да победим.

Джес почувства как силата запява в тялото му в бодро уверение, че всички вентали ще се събудят и ще ги последват.

— Имаме си нова Пътеводна звезда.

След като се измъкна от кликисите на Ларо, повреденият кораб пое към скитническите корабостроителници. Тасия отказваше да напусне пилотското място — боеше се, че ако си позволи да се разсее, още някакво нещастие ще сполети изневиделица измъчените й придружители, доскоро пленници на кликисите.