Кевин Андерсън - Пепел от светове

— Почти стигнахме, Тамблин — обади се Роб Бриндъл от мястото на втория пилот. Не смееше да се отпусне за почивка преди нея. — Почти стигнахме.

— Повтаряш го от дни.

— И всеки път, когато го кажа, сме по-близо до дома от предишния, не е ли така?

Когато бе насочила кораба към Ларо, Тасия бе възнамерявала да спаси затворниците скитници, които ЗВС държеше в малък лагер; нито тя, нито Роб очакваха да заварят планета, пълна с кликиси. Проклети буболечки!

— Почти стигнахме — обади се отново Роб.

— Стига си го повтарял!

Пръстените на Оскивъл представляваха широк блестящ диск, тънък като хартия в сравнение с издутата газова планета, която заобикаляха. Ясно забележими инфрачервени светлини отбелязваха местата, където се провеждаха най-мащабните производствени операции: разпръснати сред заобикалящата ги баластра космически докове и строителни платформи, административни астероиди, складови бункери, самостоятелни комплекси, специализирани в корабостроенето или производството на отделни части, отпадъчни материали, които се носеха в пространството като разпенени стрелообразни следи зад кърмата на някоя лодка.

Тасия изпрати идентификационния си сигнал и поиска разрешение за кацане. Газовият гигант ставаше все по-голям и по-голям. Орли Ковиц влезе в пилотската кабина и попита:

— Това скитническа база ли е?

И прикова изпълнен с интерес поглед в екраните.

— Нали е красива? Обзалагам се, че никога не си виждала нещо подобно.

Хъд Стайнман, слаб възрастен мъж, който винаги изглеждаше разчорлен, застана до петнайсетгодишното момиче.

— Изглежда пренаселена. Колко жилищни квартали и индустриални фабрики имате?

— Точно толкова, колкото ни трябват — рече Тасия. — Всъщност не. Още няколко ще ни дойдат добре. В момента изграждаме флота, с който Конфедерацията ще се противопостави на Голямата гъска… а вече трябва да се тревожим и за буболечките.

— Навярно е страшно шумно — изръмжа Стайнман.

— Ако искаш да те върнем на Ларо, може да се уреди — пошегува се Роб.

— Кацаме след по-малко от час — каза Тасия. — Доста скитнически семейства ни чакат с нетърпение. Кажи на всички да се приготвят.

— Единственото, което имаме, са дрехите на гърба ни — напомни й Орли.

— Извадихме късмет, че дори това имаме — добави Стайнман.

Докато корабът се спускаше към центъра на комплекса, видяха как към най-голямата сграда се устремяват многобройни кораби. От други комплекси се издигнаха малки товарни съдове и транспорти — хората се събираха да посрещнат бегълците. Тасия бе убедена, че щом чуе няколко добре подбрани истории за това какво наистина се е случило на Ларо, цялата Конфедерация ще се вдигне на крак, преди вълните на завръщащите се кликиси да успеят да пометат и други човешки колонии.

Корабът кацна и докато минаваха през досадните процедури на проверката, нетърпеливите пътници се скупчиха до люковете. Най-после лампите светнаха зелено, Тасия отвори и четирите странични врати едновременно и спусна рампите. Като буен поток оцелелите от Ларо се изсипаха в жужащия комплекс. Едни изглеждаха парализирани от преживяния ужас. Други плачеха. Имаше и такива, които не можеха да спрат да се смеят.

Застанали един до друг, Тасия и Роб със задоволство наблюдаваха посрещането. Без дори да се поглеждат, се пресегнаха в един и същ момент и се хванаха за ръце.

— Гордея се с това, което направихме, Бриндъл, но същевременно съм адски ядосана. Трябва да направим нещо срещу кликисите, и то страшно бързо.

Роб разбра мисълта й.

— Готова си да затвориш вратите и да се втурнеш обратно, а, Тамблин?

— Горя от желание да се върна на Ларо и да разчистя цялата тази каша. Искам да дам на тези буболечки един хубав урок.

Твърде много хора — включително Дейвлин Лотце — бяха пожертвали живота си, за да могат другите да се измъкнат.

— Дай ми време поне за един душ, преди да се втурнеш презглава в друга битка.

— Намираме се в скитнически комплекс със стандартните изисквания за икономия на ресурси. — Тя погледна право в кехлибарените му очи. — По-добре да се изкъпем заедно — да не хабим водата.

Кото Окая, който бе управител на корабостроителниците, се почеса по обраслото с къдрава коса теме и примигна с бухалските си очи към непознатите, които се бяха изсипали от кораба. Видя Тасия и Роб и веднага забърза към тях.

— Е, изглежда сте овладели положението.

Тасия не беше сигурна, че Кото изобщо си спомня причината, поради която корабът й се бе отправил към Ларо.