Кевин Андерсън - Пепел от светове

Естара също видя какво става и бързо взе решение.

— Трябва да слезем пеша.

Питър я погледна тревожно, но кимна уверено.

— Целия си живот съм прекарала в катерене по световните дървета. Ако ОХ може да носи бебето, ще се справим. Ще успееш ли?

Питър й отправи усмивка, пълна с решителност, и изкрещя на обезумелите хора:

— Всеки, който може, да слиза пеша! Дървесните танцьори — помогнете на останалите. Използвайте платформите само ако не можете да слезете сами.

Няколко от претъпканите асансьори успяха да достигнат земята и хората хукнаха през поляната към огнения пръстен. Жадните искри, които се разпространяваха от плам-дърветата, вече бяха подпалили гъбения риф. По златната му кора се заизвиваха огнени езици, устремиха се нагоре, поглъщаха малките клонки и обгаряха горния слой на кората.

Няколко души бързо се хвърлиха към издатините и подпорите по кората. Питър разбираше, че не им остава много време.

— Да тръгваме.

Увитото в одеяло бебе бе вързано на гърдите на ОХ, така че полимерните ръце на компито оставаха свободни. Без да продума, ОХ се прехвърли през ръба и започна да се спуска. Питър никога досега не го бе виждал да прави нещо, което да изисква толкова подвижност или атлетичност, но сега учителското компи се спускаше към земята бързо и уверено.

Естара тръгна втора, викаше окуражително на околните. Питър я последва. Изпод неравната кора излизаха пушек и пара и изгаряха пръстите му.

Компито стигна първо до земята, обърна се, за да изчака краля и кралицата, и намести мокрото одеяло на бебето. Пожарът вече бе плъзнал по тревата и цветята; храстите започнаха да избухват като огнени кълба. Над тях гъбеният риф бе изцяло обгърнат от огъня, от горните балкони и прозорци излизаха оранжеви пламъци.

Питър най-после скочи на земята и викна:

— Към края на поляната!

Живи дъги от пламъци скачаха от едно плам-дърво към друго, като слънчеви лъчи. С изплющяване като от особено енергичен удар с камшик, поредното огромно световно дърво поддаде под натиска на огнените същества; балдахинът му от преплетени клони се превърна в таван от оранжеви въглени; по-малките клонки се подпалиха и огънят се прехвърли върху съседните дървета.

ОХ бързаше пред тях, понесъл бебето. Естара тичаше с наведена глава, плитките й се развяваха и потракваха. Но преди да успеят да последват останалите бегълци в гъстата гора, пламъците им отрязаха пътя — дърветата около поляната се бяха превърнали в пламтяща стена. ОХ спря.

С оглушителен трясък един дебел клон се прекърши високо над главите им. Купчина пламтящи по-малки клонки се понесоха право към компито в рехав облак от искри и въглени.

— Рейналд! — изпищя Естара.

Питър заслони с ръка парещите си очи и се хвърли към ОХ и бебето, но знаеше, че е закъснял.

Малкото компи разблъска настрана горящите клони и си проби път извън огнения кръг. Синтетичното му тяло бе прегърбено, а ръцете му — закрилнически обвити около Рейналд. Полимерната му кожа бе пострадала от пламъците, пепелта и саждите се бяха размазали като бойни краски на гладкото му лице. Системите му обаче все още функционираха.

Естара се втурна напред и с ужас и облекчение грабна Рейналд. Питър разгърна димящото одеяло, за да се увери, че бебето не е пострадало. Момченцето ревеше с цяло гърло, но иначе му нямаше нищо.

Зелената трева около тях тлееше, димът изгаряше дробовете им като киселина. Естара отчаяно посочи към другата страна на поляната, към диамантеното кълбо на хидрогите, с което ОХ ги бе довел тук от Земята.

— Там! Това е единственият начин да се измъкнем!

Нямаше къде другаде да избягат. Втурнаха се през овъглените храсти и скоро стигнаха до малкия извънземен кораб. Слава богу, люкът бе отворен. Пламъците ги гонеха по петите. Питър, Естара, ОХ и бебето се вмъкнаха вътре. Питър затвори люка и от внезапната тишина сякаш оглуша. Започнаха да изтръскват пепелта, която изгаряше дрехите им. Поемаха с хриптене въздух, кашляха, обзети от ужас и треперещи от умора. Но бяха в безопасност.

През прозрачната извита стена видяха как свирепите пламъци вече обгръщат цялата поляна.

Архиотецът на Църквата на единството стоеше на главния площад на Дворцовия квартал, стиснал овчарска гега, гравирана със сложни орнаменти. Беше облечен в роба от златотъкан плат, украсена с ресни и бродерии, и приличаше на добродушен дядо с дълга бухнала бяла брада. Произнасяше поредната си възпламеняваща реч, грижливо подготвена от председателя Венцеслас.