Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“

Здесь есть возможность читать онлайн «Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ресторант „На края на Вселената“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ресторант „На края на Вселената“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В който гвоздеят на програмата е Краят на света и където отиват да вечерят Артър Дент, Форд Префект, собственикът на повечко глави и крайници и бивш шеф на вселената Зейфод Бийлброкс и неговата приятелка от Земята — Трилиън. Четиримата приятели се впускат да търсят отговорите на най-фундаменталните въпроси, които си е задавало човечеството: „Кога ще вечеряме?“, „Какъв е въпросът на най-важният отговор?“… а отговорът се е оказал 42.

Ресторант „На края на Вселената“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ресторант „На края на Вселената“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Артър се сви като ударен.

— Но все нещо можем да направим — каза той

Ужасна мъка разтърси цялото му тяло при мисълта, че се намира тук, на Земята, същата Земя, която бе загубила бъдещето си след една необяснима, чудовищна катастрофа, а сега бе на път да загуби и миналото си.

— Не — каза Форд, — нищо не можем да направим. Не разбираш ли, това не променя историята на Земята, защото именно това е историята на Земята. Независимо от това дали ти харесва или не, вие сте произлезли от голгафринчънците. След два милиона години вогоните ги унищожават. Разбираш ли, никой не може да промени историята, в последна сметка всяко нещо си отива на мястото. Странно нещо е животът, нали?

Вдигна от земята буквата „К“ и я метна към един далечен храст, където удари един млад заек. Заекът се уплаши и търти да бяга, не спря, докато една лисица не го нападна и изяде. Тя пък се задави с един кокал и умря на брега на едно поточе, което отнесе трупа й надолу по течението.

През следващите няколко седмици Форд Префект преглътна гордостта си и се сприятели с една девойка от Голгафринчъм, работила навремето в отдел „Кадри“, но скоро ужасно се разстрои от внезапната й кончина, настъпила в резултат на това, че пила вода от един вир, замърсен от трупа на мъртвата лисица. Единствената поука, която може да се извлече от тази история, е, че човек никога не бива да хвърля буквата „К“ към далечни храсти, но за жалост понякога това е неизбежно.

Като повечето наистина съдбоносни неща в живота, и този низ от събития остана напълно незабелязан от Форд Префект и Артър Дент. Вниманието им беше насочено към единия от туземците, който навъсено ровичкаше из останалите букви.

— Горкият пещерен човек… — каза Артър.

— Това не са…

— Какво?

— Нищо, няма значение — каза Форд.

Жалкото същество издаде сърцераздирателен вик и удари по камъка.

— Излиза, че досега просто са си губили времето, така ли? — каза Артър

— Ъх ъх ъргххххх — изломоти туземецът в отново удари по камъка.

— Изпреварени са в развитието си от телефонни хигиенисти.

— Ъргх, грр грр, гръх! — настоя туземецът, като продължи да блъска по камъка.

— Защо постоянно блъска по камъка? — попита Артър.

— Доколкото разбирам, иска да продължиш играта с него — каза Форд. — Сочи към буквите.

— Навярно пак е написал КРЗЙГРДЪЛДИЪДК, сиромахът. Хиляда пъти му казах, че КРЗЙГРДЪЛДИЪДК се пише само с едно „Г“.

Туземецът пак удари по камъка.

Погледнаха през рамото му.

Очите им щяха да изскочат от орбитите.

Там, сред бъркотията от букви, се виждаха четиринадесет, подредени в права линия.

Те образуваха две думи.

Думите бяха следните:

„ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ“.

— Гррръргх гъх гъх — поясни туземецът и като разпиля гневно буквите, се оттегли под едно дърво и се излегна до колегата си.

Форд и Артър се загледаха след него. После се спогледаха.

— Там наистина ли пишеше това, което ми се стори, че пишеше? — изрекоха и двамата едновременно.

— Да — отговориха и двамата.

— Четиридесет и две — каза Артър.

— Четиридесет и две — каза Форд.

Артър изтича при двамата туземци.

— Какво се опитвате да ни кажете? — изкрещя той. — Какво означава това?

Единият от тях се затъркаля на земята, изрита няколко пъти във въздуха, отново се претърколи и заспа. Другият се покатери на дървото и започна да замеря Форд Префект с диви кестени. Това, което имаха да казват, вече го бяха казали.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Форд.

— Не съвсем.

— Четиридесет и две е числото, което Дълбока мисъл обяви за Вечния отговор.

— Да.

— А Земята е компютърът, който Дълбока мисъл конструира и построи, за да изчисли Въпроса на Вечния отговор.

— Това се опитваха да ни внушат.

— И живи организми са били съставна част от него.

— Щом казваш.

— Казвам го. Това означава, че тези питекантропи са органична част от компютърната програма, докато ние с голгафринчънците НЕ СМЕ!

— Но пещерните хора измират и очевидно тяхното място ще бъде заето от голгафринчънците.

— Именно. Сега разбираш ли какво означава това?

— Какво?

— Пълна каша.

Артър се огледа.

— Която на никого не се услажда — забеляза той.

Няколко секунди Форд нищо не можа да измисли.

— И все пак нещо трябва да е излязло от цялата тази работа — каза той накрая, — защото Марвин каза, че е видял Въпроса, закодиран в мозъчните вълни, които ти излъчваш.

— Но…

— Най-вероятно е грешният въпрос или изопачен вариант на правилния. Но все ще ни отведе до някоя следа, ако го научим. Само че не виждам как може да стане това.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ресторант „На края на Вселената“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ресторант „На края на Вселената“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ресторант „На края на Вселената“»

Обсуждение, отзывы о книге «Ресторант „На края на Вселената“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x