Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“

Но въодушевлението от неотдавнашното преживяване все още не бе го напуснало. Цялата Вселена. Видял бе цялата Вселена да се простира в безкрайността около него — всичко. И заедно с това бе дошла твърдата и непоклатима увереност, че той е най-важното нещо в нея. Едно е да имаш високо мнение за себе си. Но съвсем друго е, когато една машина ти го каже.

Но сега нямаше време за размишления по този въпрос.

Гаргравар му бе казал, че ще трябва да предупреди господарите си за случилото се, но че е готов да поизчака малко, преди да го стори, тъй че Зейфод да има достатъчно време да избяга и да се скрие някъде.

Все още нямаше никаква представа какво ще прави, но чувството, че е най-важната личност във Вселената, го изпълваше с увереност, че все ще измисли нещо.

Нищо друго на тази проклета планета не му даваше основание да се чувства оптимистично настроен.

Продължи да тича и скоро стигна до покрайнините на изоставения град.

Тръгна по разнебитените, осеяни с пукнатини улици, целите обрасли с мършави бурени зеещите цепнатини бяха пълни с гниещи обувки. Сградите, покрай които минаваше, изглеждаха тъй порутени и грохнали, че не посмя да влезе в ни една от тях. Къде да се скрие? Продължи бързо нататък.

Не след дълго улицата, по която вървеше, го изведе до останките на един широк, просторен булевард в дъното на който се намираше обширна ниска сграда, заобиколена от няколко по-малки, като целият район бе опасан от порутена ограда. Голямата централна сграда изглеждаше достатъчно запазена и Зейфод свърна към нея, за да види дали няма да му предложи… нещо, каквото и да е то.

Стигна до нея и спря. От едната й страна — по всяка вероятност лицевата, защото гледаше към широка бетонирана площадка — се виждаха три грамадни врати, високи около шестдесет фута. Последната от тях беше отворена в той се затича към нея.

Вътре всичко тънеше в мрак, прах и безпорядък. Отвсякъде висяха огромни паяжини. Част от основите на сградата бяха рухнали, част от задната стена също се бе срутила и по пода се стелеше слой задушаващ прах, дебел няколко инча.

В гъстия мрак се мержелееха някакви огромни туловища, обсипани с отломъци от разрушенията.

Някои от туловищата бяха цилиндрични, други имаха капковидна форма, а трети приличаха на яйца, по-точно, на счупени яйца. Повечето бяха изтърбушени или в процес на разпадане, от някои бяха останали само скелетите.

Това бяха все космически кораби, до един изоставени.

Зейфод се помъкна отчаяно сред старите негодни апарати. Нито един от тях не вдъхваше надежда, че може някога да полети. Дори само вибрациите от стъпките му бяха достатъчни една едва крепяща се развалина съвсем да грохне.

В дъното на сградата се намираше стар кораб, малко по-голям от останалите и заровен под още по-дебел пласт от прах и паяжини. Външно обаче изглеждаше здрав. Заинтригуван, Зейфод тръгна към него и докато крачеше, се препъна в една стара захранваща тръба.

Опита се да отмести тръбата настрана и с изненада откри, че е все още свързана с кораба.

А съвсем се изуми, когато се оказа, че освен това тръбата издава леко бръмчене.

Впери невярващ поглед в кораба, а след това обратно в захранващата тръба в ръцете си.

Съблече бързо сакото си и го хвърли настрана. След това, лазейки на четири крака, проследи тръбата до мястото, където се свързваше с кораба. Връзката беше здрава, а лекото бръмчене и вибрациите още по-ясно доловими.

Сърцето му биеше лудо. Избърса с ръка част от мръсотията и долепи ухо към тялото на кораба. Успя да чуе само някакъв слаб неопределен шум.

Започна трескаво да ровичка сред отломъците, пръснати на пода около него, и намери едно късо парче тръба и чашка от неразлагаща се пластмаса. От тях измайстори примитивен стетоскоп и започна да прослушва кораба.

Това, което чу, накара мозъците му да се запремятат презглава.

Гласът каза:

— Трансзвездните авиолинии желаят да се извинят на своите пътници за продължаващото закъснение на този полет. Всеки момент очакваме да бъдат попълнени запасите ни от малки, напоени с лимонов сок хартиени кърпички, които ще ви освежат и направят пътуването по-приятно и удобно. Благодарим за проявеното от вас търпение. След малко нашите стюардеси ще ви поднесат кафе и закуски.

Зейфод залитна назад, като продължаваше да фиксира кораба с безумен поглед.

Известно време се въртя безцелно, като ударен по главата. Докато обикаляше, изведнъж съгледа едно огромно табло с разписанието на заминаващите полети, което все още висеше, макар и само на единия си ъгъл, от тавана над главата му. Беше доста зацапано, но част от цифрите все пак личаха.