Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“

— Не — каза асансьорът с плачевен глас, — от бъдещето…

— От БЪДЕЩЕТО? — възкликна Зейфод. — Какво иска този нещастник, пенсионно осигуряване ли?

В този момент във фоайето зад тях настана суматоха. А от стените около тях се разнесе шумът на внезапно раздвижили се механизми.

— Ние сме способни да прозрем в бъдещето — прошепна асансьорът с нещо подобно на ужас в гласа, — това е заложено в програмите ни.

Зейфод погледна навън — около асансьорите се бе струпала възбудена тълпа: сочеха към нещо и крещяха.

Всички асансьори в сградата слизаха надолу, и то с голяма скорост.

Шмугна се бързо вътре.

— Марвин — каза той, — накарай някак този асансьор да тръгне нагоре, ако обичаш. Трябва да стигна до Зарниууп.

— Защо? — попита Марвин тъжно.

— Не знам — отвърна Зейфод, — но като го намеря, горко му, ако няма някаква много важна причина аз да искам да го видя.

Съвременните асансьори са странни и сложни създания. Древните електрически бракми с капацитет „максимум до осем души“ приличат на произведените от Сириуската кибернетична корпорация Щастливи вертикално превозващи средства толкова, колкото кесийка с ядки асорти прилича на цялото западно крило на Сириуската държавна психиатрична клиника.

Това е така, защото тяхната дейност се основава на един интересен принцип, наречен „дефокусирана темпорална перцепция“. С други думи, те са способни да прозрат съвсем мъгляво в близкото бъдеще, което прави възможно асансьорът да бъде точно на този етаж, на който се намираш ти, и то преди още да си го повикал.

По този начин отпада необходимостта да водиш досадни разговори, да се разкисваш и да завързваш случайни запознанства, все неща, които по-рано хората бяха принудени да правят, докато чакаха асансьора.

И както можеше да се очаква, много асансьори с вградени интелектуални и пророчески способности развиха тежки психози в резултат на безкрайното безсмислено движение нагоре-надолу, нагоре-надолу, известно време правиха опити да се движат и встрани, с което искаха да изразят нещо като екзистенциален протест, след това предявиха претенции да участват при вземането на решения и накрая се намусиха и започнаха все по-често да се заседяват в сутерена.

Ако останалият без средства стопаджия попадне тези дни на коя да е планета от Сириуската звездна система, би могъл лесно да се замогне, като стане душеприказчик на невротизирани асансьори.

На петнадесетия етаж вратите на асансьора рязко се отвориха.

— Петнайсети — каза асансьорът — и не забравяйте, че го правя само защото вашият робот ми харесва.

Зейфод и Марвин побързаха да се измъкнат от асансьора, който веднага затвори вратите си и се спусна надолу с максималната скорост, на която бе способен. Зейфод се огледа тревожно. Коридорът беше пуст и тих. По нищо не личеше къде се намира кабинетът на Зарниууп. Всички врати бяха затворени и по тях нямаше никакви табелки.

Бяха застанали близо до моста, който съединяваше двете кули на сградата. През един голям прозорец ослепителното слънце на Малка мечка Бета сипеше жежки лъчи, в които танцуваха безброй дребнички прашинки. Една сянка прелетя край тях със светкавична бързина.

— Зарязан от някакъв си асансьор — измърмори Зейфод, който бе изпаднал в най-мрачното си настроение.

И двамата стояха, вперили погледи в двете посоки на коридора.

— Разбираш ли нещо? — обърна се Зейфод към Марвин.

— Много повече, отколкото можеш да си представиш.

— Абсолютно съм сигурен, че не е редно тази сграда да се тресе — каза Зейфод.

Това бе един съвсем лек трус, усетен предимно с ходилата на краката, последван от втори. В слънчевите лъчи танцът на прашинките стана по-вихрен. Още една сянка прелетя край тях.

Зейфод се загледа в пода.

— Или — започна той не много уверено — са монтирали някаква вибрационна система, която да поддържа мускулния тонус по време на работа, или…

Закрачи към прозореца, но изведнъж се препъна, защото неговите Джуу Джанта 200 Супер-хроматични Опасност-сензитивни Очила бяха станали напълно черни. Една голяма сянка прелетя край прозореца с пронизително свистене.

Зейфод бързо махна очилата си и в същия миг сградата се разтърси от оглушителен трясък. С един скок той се озова до прозореца.

— Или — продължи той — някой бомбардира сградата!

Още един трясък раздруса сградата.

— На кого в Галактиката му е притрябвало да бомбардира едно издателство? — попита той, но отговорът на Марвин тъй и не стигна до него, защото в този момент сградата се разтърси от още една бомбена експлозия.