Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“

Зейфод Бийблброкс влезе във фоайето и с бързи крачки се отправи към насекомото администратор.

— Окей — каза той, — къде е Зарниууп? Искам да го видя.

— Извинете, сър? — каза насекомото с леден глас, никак не обичаше да му говорят по този начин.

— Зарниууп. Искам да го видя. Ясно? Веднага.

— Вижте какво, сър — повиши тон крехкото малко създание, — не бихте ли могли да не се горещите толкова…

— Слушай сега — каза Зейфод, — аз изобщо не се горещя, ясно? Дори ми е студено. Толкова студено, че можеш да ме ползваш за хладилник. И съм тъй хрисим, че от таза си по-далеч не поглеждам. А сега би ли се размърдал, преди да съм кипнал?

— Позволете да ви обясня, СЪР — каза насекомото, като потропваше с най-сърдитото от всички пипала, с които разполагаше, — страхувам се, че това е невъзможно в момента, защото мистър Зарниууп прави обиколка на галактиките.

Дявол да го вземе, каза си Зейфод.

— Кога ще се върне? — попита той.

— Да се върне ли, сър? Но той е в своя кабинет.

Зейфод запази мълчание, докато се опитваше да проумее тази мисъл. Не успя.

— Тази особа прави обиколка на галактиките… в своя кабинет?

Приведе се напред и сграбчи потропващото пипало.

— Слушай, триочко — каза той, — хич не се опитвай да се правиш на интересен. Такива кат тебе, че и още по-странни ги получавам безплатно със сутрешната си закуска.

— Хъм, ти за какъв се мислиш бе, сладур? — сопна му се насекомото и запърха гневно с криле. — Зейфод Бийблброкс ли, що ли?

— Преброй главите — процеди Зейфод през зъби.

Насекомото премигна няколко пъти. След това премигна още няколко пъти.

— Ама вие наистина ли сте Зейфод Бийблброкс? — изписка то.

— Да — каза Зейфод, — но не вдигай много шум, защото всички ще ме погнат.

— Самият Зейфод Бийблброкс?

— А, не, само един от тях. Не знаеш ли, че вървим в комплект по шестима?

Насекомото потърка пипалата си едно в друго от притеснение.

— Но, сър — изврещя то, — току-що чух новините по субетера. Казаха, че сте мъртъв…

— Да, това е вярно — каза Зейфод, — но просто все още не съм престанал да се движа. Така. Къде мога да намеря Зарниууп?

— Вижте, сър, кабинетът му се намира на петнайсетия етаж, но…

— Но прави обиколка на галактиките, това го знам. Как да стигна до него?

— Новоинсталираните Щастливи вертикално превозващи средства на Сириуската кибернетична корпорация са в отсрещния ъгъл, сър. Но, сър…

Зейфод бе дал гръб на насекомото и се канеше да тръгва, но отново се обърна към него.

— Да? — каза той.

— Мога ли да ви запитам защо желаете да видите мистър Зарниууп?

— Разбира се — каза Зейфод, но и сам той не бе съвсем наясно по този въпрос. — Казах си, че трябва да го видя.

— Бихте ли пояснили, сър?

Зейфод се приведе напред заговорнически.

— Просто паднах от небето в едно от вашите кафенета — каза той. — Защото влязох в спор с духа на моя прадядо. Щом се озовах там, старата ми личност, онази, дето оперира мозъка ми, се пръкна в главата ми и каза: „Върви се срещни със Зарниууп.“ За пръв път чувам за тази особа. Това е всичко, което зная. А също и това, че трябва да намеря човека, който управлява Вселената.

Спря да говори и му смигна.

— Мистър Бийблброкс, сър — промълви насекомото със страхопочитание, — вие сте толкова странен, че трябва да работите в киното.

— Да, знам — каза Зейфод, като погали съществото по едното лъскаво розово крило, — а ти, миличък, трябва да си част от самата действителност.

Насекомото направи кратка пауза, за да се съвземе след преживяното вълнение, и тогава посегна с пипало към един от звънящите телефони.

Една метална ръка го възпря.

— Извинете — каза собственикът на металната ръка с глас, който би накарал някое по-чувствително насекомо да се облее в сълзи.

Но това насекомо не бе от тях, а и не понасяше роботи.

— Да, сър — тросна се то, — мога ли да ви помогна?

— Съмнявам се — каза Марвин.

— Ами в такъв случай бъдете така добър… — вече шест телефона звъняха едновременно, милион неща очакваха насекомото да се захване с тях.

— Никой не може да ми помогне — занарежда Марвин.

— Да, сър, но…

— Не че някой се е опитвал, разбира се.

Възпиращата метална ръка се отпусна вяло надолу. Главата му леко увисна.

— О, така ли — каза насекомото язвително.

— Какво ще спечелиш, ако помогнеш на един робот слуга, нали така?

— Съжалявам, сър, ако…

— Искам да кажа, каква е ползата да бъдеш учтив или услужлив, ако роботът не е програмиран да бъде признателен?