Дъглас Адамс - Почти безобидна

— Коя е тази? — настоя Наслуки.

— Това е част от проекцията на майка ви по вероятностната ос — отвърна птицата Пътеводител.

— Изобщо нямам представа за какво говориш.

— Пространството, времето и вероятността имат оси, по които е възможно да се движим.

— Нищо не разбирам. Но си мисля… Не, обясни ми.

— Реших, че искате да си отидете у дома.

— Обясни ми!

— Искате ли да видите вашия дом?

— Да го видя? Та той е унищожен!

— Той е непостоянен по вероятностната ос. Вижте!

Сега в дъжда се появи нещо много красиво и чудно. Беше огромно, синкавозелено кълбо, покрито с мъгли и облаци, което се въртеше величествено на фона на тъмното, обсипано със звезди небе.

— Сега го виждате — каза птицата. — А сега — не.

На малко по-малко от две мили от тях Артър Дент замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си — обвита в дъжда, но странно реална и ярка, във въздуха бе увиснала Земята. Когато я видя, той простена. В момента, в който простена, гледката изчезна отново. И пак се появи. После — и това го накара да се откаже от всичко и да забучи сламки в косата си — се превърна в кренвирш.

Наслуки също бе поразена от този синкавозелен, покрит с мъгли и облаци кренвирш, увиснал във въздуха. Той се превърна във връзка кренвирши или по-скоро във връзка кренвирши, от която много от кренвиршите липсваха. Цялата ярка връзка затанцува в небето, завъртя се с шеметна скорост, после постепенно забави движението си, избледня и се разми в блестящата тъмнина на нощта.

— Какво беше това? — попита Наслуки с изтънял глас.

— Поглед по протежение на вероятностната ос към един обект с непостоянна вероятност.

— Аха.

— Повечето обекти мутират и се променят по продължение на вероятностната си ос, но светът, от който произхождаш, се държи по малко по-различен начин. Той се намира в нещо, което би могло да се нарече дефект в тъканта на вероятността, което пък означава, че в много вероятностни координати просто престава да съществува. Притежава вродена нестабилност, която е типична за всичко, което се намира в така наречените „Множествени сектори“. Разбирате ли?

— Не.

— Искате ли да отидете и да видите със собствените си очи?

— До… до Земята?

— Да.

— Възможно ли е това?

Птицата Пътеводител не отговори веднага. Тя разпери криле и с лекота и грация се издигна във въздуха, в дъжда, който отново бе започнал да намалява.

Тя се понесе в нощното небе, сякаш изпаднала в екстаз, а около нея заблестяха светлини, запреплитаха се измерения. Спусна се стремително надолу, преобърна се, направи лупинг, после пак се преобърна и най-накрая, с бавно и безшумно размахани криле, спря на метър от лицето на Наслуки.

Заговори отново:

— Вашата Вселена за вас е огромна. Огромна във времето, огромна в пространството. Това е така заради филтрите, през които я възприемате. Но аз нямам никакви филтри, което означава, че възприемам миш-маша, който съдържа всички възможни вселени и който при това няма размери. За мен всичко е възможно. Аз съм вездесъщ, всемогъщ и безкрайно суетен. И нещо повече — разпространявам се в самоносеща се опаковка. Сама трябва да прецените каква част от гореказаното е истина.

По лицето на Наслуки бавно се плъзна усмивка.

— Гадно животно! Значи ме будалкаш през цялото време!

— Както казах, всичко е възможно.

Наслуки се засмя.

— Е, добре — каза тя. — Да опитаме да стигнем до Земята. В някоя точка от…

— Вероятностната ос?

— Да. Там, където все още не е унищожена. О’кей. Ти си Пътеводителя. Как ще стане това?

— Чрез реверсивно инженерство.

— Какво?

— Реверсивно инженерство. За мен посоката на времето не е от значение. Вие ще решите какво искате. След това аз просто ще се погрижа то вече да се е случило.

— Шегуваш се!

— Всичко е възможно.

Наслуки се намръщи.

— Наистина се шегуваш, нали?

— Да го кажем по друг начин — продължи птицата. — Реверсивното инженерство ни дава възможност да избегнем чакането някой от малкото космически кораби, преминаващи веднъж годишно или по-рядко през галактическия сектор, в който се намираме, да реши дали иска да ни вземе, или не. Искаш да заминеш за някъде — появява се кораб и те взема. Пилотът може да си мисли, че има поне милион причини да спре заради теб. Истината обаче е, че аз го карам да го направи.

— Значи в това се заключава суетата ти, малка птицо?

Птицата мълчеше.

— Добре — каза Наслуки. — Искам да дойде кораб и да ме закара на Земята.