Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

Здесь есть возможность читать онлайн «Артър Кларк - Призракът от големите плитчини» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Призракът от големите плитчини: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Призракът от големите плитчини»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Годината е 2010.
И сега, сто години след гибелта на някогашното чудо на цивилизацията „Титаник“, стремежът да се извадят отломките му от дъното на океана е неудържим.
Този стремеж е в основата на „Призракът от големите плитчини“, едновременно социално-фантастична и реалистична книга, лишена, за щастие, от зашеметяващи технически подробности за нетърпеливо очаквания XXI век, изпълнена със спомени и препратки към нашето време. Така въпросът „Трябва ли наистина корабът да бъде изваден от морските дълбини?“ се превръща в морален проблем.
Все пак Кларк избира „Титаник“ да остане на дъното на океана, който крие изненади и провали за специалните роботи, създадени за изваждане на отломките му. Едно поредно предизвикателство към Хомо сапиенс от 2099, ако, прави уговорка Кларк, той все още е наоколо.

Призракът от големите плитчини — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Призракът от големите плитчини», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

През 70-те години, френският математик Беноа Манделброт, работещ в Харвард и „Ай Би Ем“, започна да изследва уравнението, което го направи световноизвестен и което сега ще изпиша в динамичния му вид:

Единствената разлика между него и уравнението, което използвахме за образуване на К-множеството, е членът с. Сега той, а не z е отправната точка за съставянето на новата карта на стойностите. При първата серия z ще бъде равно на 0.

На пръв поглед промяната е незначителна, но никой не може да си представи новата вселена, която ще ни разкрие тя. Самият Манделброт не е имал и най-малката представа за евентуалния резултат до пролетта на 1980 г., когато компютърът му започнал да отпечатва някакви неясни очертания.

Новото уравнение задава и отговаря на същия въпрос, както и преди: каква форма има очертаната територия, в която сме задали стойностите си? За К-множеството тя беше кръг с радиус 1. Да видим сега какво ще стане, когато започнем с тази стойност в М-уравнението. Всеки е в състояние да извърши действията наум поне за първите няколко стъпки. А след няколко десетки серии дори един суперкомпютърът ще се поизпоти.

Като начало: z = 0, с = 1. Така Z = 1

Първа стъпка: Z = 1 2+ 1 = 2

Втора стъпка: Z = 2 2+ 1 = 5

Трета стъпка: Z = 5 2+ 1 = 26

Четвърта стъпка: Z = 26 2+ 1 … и т.н.

Веднъж зададох на моя компютър по-високи стойности на отделните членове на уравнението (поради ограничените ми способности на програмист) и той даде само две нови стойности, преди да започне да закръгля:

1, 2, 5, 26, 677, 458 330,

21 006 640 000

4 412 789 000 000 000 000 000

И тук се отказа, защото не повярва, че може да съществуват числа с повече от 38 знака.

Според мен дори първите два или три резултата са съвсем достатъчни, за да покажат, че М-множеството има съвсем различна форма в сравнение с идеално кръглото К-множество. Точката 1 е в К-множеството; в действителност тя определя границата му. Една точка на същото разстояние може да бъде извън границите на М-множеството.

Забележете, че употребих „може“, а не „трябва“. Всичко зависи от първоначалната посока, от ориентацията, от отправната точка, която досега можехме да игнорираме, тъй като не оказваше никакво влияние на нашето съвсем симетрично К-множество. Излиза, че М-множеството е симетрично единствено около абцисата, хоризонталната ос.

Човек може да се досети за това от природата на уравнението. Но никой не би могъл по интуиция да отгатне действителния му вид: ако някой ми беше задал този въпрос в дните преди Манделброт, навярно бих отговорил напосоки: „Нещо като елипса, сплесната по ординатата.“ Вероятно (макар че силно се съмнявам) бих направил някакво вярно предположение, че ще бъде малко отместена наляво, или към минуса.

Тук бих искал да проведа един мислен експеримент с вас. Тъй като М-множеството изобщо не подлежи на описание, ето моят опит да ви го представя пообразно:

Представете си, че гледате отгоре една доста тлъста костенурка, плуваща на запад. Костенурката е някаква странна кръстоска с риба-меч, така че има тесен заострен шип, който стърчи далеч пред нея. Целият периметър на черупката й е богато украсен със странни морски образувания — или с малки костенурчета с най-различни размери, по които растат по-малки водорасли…

Опитайте се да намерите подобно описание в който и да е учебник по математика. И ако мислите, че ще ви стане по-ясно, стига наистина да видите това чудовище, опитайте се да си го представите. (Подозирам, че светът на насекомите е в състояние да ни предложи и по-добри аналози; възможно е да съществува Манделбротов бръмбар дълбоко в горите на Бразилия. Жалко е, че надали някога ще узнаем със сигурност това.)

Ето първото грубо приближение, изчистено от детайлите, точно както езерото Манделброт в замъка Конрой (глава 18).

Забележете преди всичко, че — както вече отбелязах — то се е преместило наляво (или на запад, ако ви харесва повече) на К-множеството, което, разбира се, се простира от +1 до –1 по оста x. М-множеството достига само до 0,25 вдясно по оста, макар че нагоре и надолу по оста се издува до малко над 0,4.

Наляво фигурата се простира до –1,4, а след това се трансформира в странна пика — или антена, която достига до –2. Колкото до М-множество, отвъд тази точка няма нищо; това е „ръбът“ на вселената. Любителите на Манделброт я наричат „крайния запад“ и ще видите какво става, когато с стане равно на –2. Z не се превръща в нула, но и не отива към безкрайност, така че точката принадлежи към Множеството. Но ако направите с съвсем малко по-голямо, да кажем –2,00000…000001, преди да се усетите, пресичате Плутон и се насочвате към Квазерния запад.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Призракът от големите плитчини»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Призракът от големите плитчини» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Призракът от големите плитчини»

Обсуждение, отзывы о книге «Призракът от големите плитчини» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x