Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

Литературата за множеството на Манделброт, въведено за първи път в некомпютърния свят от А. К. Дюдни в статията му „Компютърни развлечения“ („Сайънтифик Америкън“, август 1985, с. 16–25), е вече огромна. Книгата на самия Манделброт „фрактална геометрия на природата“ (У. X. Фрийман, 1982) е прекалено сложна и неразбираема дори за онези, които смятат, че имат някакви математически наклонности. И въпреки това голяма част от текста е информативна и увлекателна, така че си струва човек да я прегледа. Тя обаче съдържа съвсем кратки сведения за М-множеството, чието изучаване едва започваше през 1982 г.

„Красотата на фракталите“ (Х-О. Пейтген и П. X. Рихтер, „Шпрингер Ферлаг“, 1986) беше първата книга, показала М-множеството в разкошни снимки на „Техниколор“, и съдържа чудесното (и на места доста забавно) есе на самия д-р Манделброт за неговия произход и откриването (измислянето?) му. Авторът описва по-късните превъплъщения на множеството в „Науката на фракталните образи“ (под редакцията на Х-О. Пейтген и Дитмар Саупе, „Шпрингер ферлаг“, 1988). И двете книги са предимно за тесни специалисти.

Много по-достъпни за широката — макар и с поспециални интереси — читателска публика е „Вселената на креслото“ („У. X. Фриман“, 1988). Тя съдържа оригиналната статия от броя на „Сайънтифик Америкън“ от 1985 г. с осъвременена информация за софтуерните продукти за персонални компютри. Лично аз съм много доволен от програмата MandFXP от Cygnus Software, 1215 Davie St, P.O.Box 363, Vancouver BC, V6E 1N4, Канада, която активно използвам на своя компютър AMIGA 2000. По време на създаването на телевизионния документален филм „Господ, вселената и всичко останало“ за английския Канал 4 имах рядката възможност да покажа на Стивън Хокинг някои красиви „черни дупки“, които открих, докато разширявах обхвата на Множеството до размер, който би изпълнил орбитата на Марс. Друг разпространител на софтуеър за Множеството (за компютри „Макинтош“ и Ай Би Ем) е Sintar Software, 1001, 4th Ave., Suite 3200, Seattle, WA 98154.

He е нужно да споменавам, че съществуват специални списания за любителите на Манделбротовото множество, съдържащи съвети за оптимизирането на програмите, бележки от изследователи на далечни области на множеството и дори мостри от нов словесен жанр — фракталлитература!

Несъмнено най-добрият начин за оценяване възможностите на множеството е чрез видеозаписи на образите му, обикновено придружавани от музика. Най-известна сред тези композиции е „Нищо друго освен увеличение на изображението“ от Art Matrix, P.O.Box 880, Ithaca, NY 14851. Хареса ми и „Фрактален балет“ (The Fractal Stuff Company, P.O.Box 5202, Spokane, WA 99205–5202).

Ако искаме да бъдем точни, „крайният запад“ на М-множеството е точно на –2, а не на –1,999… до безкрайност, както се твърди в глава 18. Но нима някой ще го направи на въпрос?

Не зная дали съществуват случаи на заболели от манделмания, но очаквам да получа такива съобщения след появяването на тази книга, като предварително отхвърлям всякаква отговорност за тях.

През ноември 1989 г., когато получавах наградата за особени постижения, присъдена ми от Асоциацията на космическите изследователи в Рияд, Саудитска Арабия, имах възможността да се обърна към най-голямата събрала се на едно място аудитория от астронавти и космонавти. (Бяха повече от петдесет души, включително екипажът на „Аполо И“ — Бъз Олдрин и Майк Колинз, както и осъществилият първата „космическа разходка“ Алексей Леонов, който вече не изпитва неудобство от факта, че „2010: Одисея две“ е посветена едновременно на него и на Андрей Сахаров.) Реших да разширя кръгозора на слушателите си, като им представя нещо наистина огромно, и под председателството на астронавта принц Султан бин Салман бин Абдул Азиз изнесох една богато илюстрирана лекция, озаглавена „Цветовете на безкрайността — изследване на фракталната вселена“.

Страниците, които следват, са откъс от моята лекция; друга част от нея е публикувана в началото на глава 15. Съжалявам единствено, че не мога да я илюстрирам с разкошните 35-милиметрови диапозитиви и видеоматериали, които използвах в Рияд.

Днес всеки е запознат с графиките, особено с онази, изобразяваща времето по хоризонталната ос и цената на живота, която стремително се изкачва нагоре по вертикалната ос. Идеята, че всяка точка от една равнина може да бъде представена от две числа, обикновено записвани като x и y, днес е толкова очебийна, че е просто изненадващо как математическият свят е трябвало да чака до 1637 г., когато Декарт е установил този факт.