Артър Кларк - Среща с Рама

— Капитане — каза най-сетне Мърсър, — сигурен ли сте, че вие трябва да водите групата? Ако се случи нещо лошо, аз мога да бъда заменен значително по-лесно. Освен това аз се спуснах най-далече от всички в Рама, макар и само с петдесет метра.

— Наистина. И все пак време е командирът да поведе своята армия; освен това нали решихме, че при гази операция рискът няма да бъде по-голям, отколкото при първата. Още е първия сигнал за опасност аз ще се върна по стълбището достатъчно бързо, за да се класирам за участие в Лунните олимпийски игри.

Нортън почака да чуе други възражения и макар че те не последваха, Мърсър все още изглеждаше притеснен. Той го съжали и каза внимателно:

— Но съм готов да се обзаложа, че Джо ще ме изпревари на края.

Едрият мъж се отпусна, на лицето му се появи усмивка и той каза:

— Бил, все пак бих искал да вземете някой друг.

— Мислих за човек, който вече е слизал, а не можем да отидем и двамата. Колкото до хер доктор професор Майрън, Лаура каза, че е все още с два килограма над нормата. Дори и да си обръсне мустаците, няма да успее.

— Кой е номер трети?

— Още не съм решил. Това зависи от Лаура.

— Тя самата иска да отиде.

— А кой не иска? Но всичко ще ми се стори много подозрително, ако тя се позове на собствения си картон за годност.

Нортън усети как завистта леко го бодва в момента, когато Мърсър събра своята документация и излезе от кабината. Според собствената му преценка поне осемдесет и пет процента от състава на екипажа си бяха създали някакъв модел на емоционална приспособимост към живота в космоса. Той знаеше, че и командирите на някои кораби правят същото, но тук, на борда на „Индевър“, бе по-различно. Макар че дисциплината бе изградена преди всичко върху основата на взаимно уважение между образовани хора с висока квалификация, на командира се полагаше нещо повече, определено от мястото, което той з?емаше. Неговата отговорност бе твърде голяма и поради това бе длъжен да се държи на известно разстояние и от най-близките си приятели.

Всяка връзка можеше да влоши нравствения климат, тъй като бе почти невъзможно да не се появят обвинения в даване на предимства. Поради тази причина се гледаше с недобро око на случаите, при които разликата между чиновете бе по-голямо от две степени; от друга страна обаче, единственото правило, засягащо сексуалните отношения в кораба, гласеше:

„Да не се прави в коридора и да не се плашат глупчовците“.

На борда на „Индевър“ имаше четири свръхшимпанзета, макар че това име не бе съвсем точно; извънредният състав на екипажа не беше от рода на шимпанзетата. Опашката като средство за захващане бе изключително предимство в условията на безтегловност, но всички опити да бъде прикачена на хора завършиха с неловко поражение. Незадоволителните резултати с големите човекоподобни маймуни принудиха корпорацията „Свръхшимпанзе“ да погледне в царството на по-малките им събратя.

В родословните дървета на Блеки, Блонди, Голди и Брауни бяха включени най-интелигентните маймуни от Стария и Новия свят; в глупчовците имаше и синтетични гени, които липсват в природата. За тяхното отглеждане и обучение бяха изразходвани не по-малко средства, отколкото за всеки среден космонавт, но резултатите оправдаваха всички разходи. Всяко от тях тежеше по-малко от трийсет килограма и консумираше само половината от храната и кислорода, необходими за хората, но заместваше почти трима души в домакинската работа, приготвянето на обикновена храна, пренасянето на инструменти и десетки други по-прости задължения.

Коефициентът на заменяемост 2,75 — определен след безброй изследвания от типа на „време и движение“ — бе гордост за корпорацията. Често оспорваха този изненадващо висок показател, но по всяка вероятност той бе точен, тъй като глупчовците работеха с удоволствие по петнайсет часа дневно, без да се отегчават и от най-неприятния и еднообразен труд. За хората оставаше онова, което само те могат да свършат, а на борда на един космически кораб това е въпрос от най-голяма важност.

За разлика от своите най-близки роднини — маймуните — глупчовците в „Индевър“ бяха послушни, възприемчиви и не прсявявзха любопитство. Типични клонинги, те бяха безполови, което разрешава неудобни проблеми в поведението. Бяха чисти, не миришеха и спазваха вегетариански режим благодарение на внимателно проведеното обучение. Те можеха да бъдат великолепни домашни животни, но никой не им даваше такава възможност.