Артър Кларк - Слънчев вятър

— Напълно ли сте уверен, че ще бъдете в състояние сам да се справите с „Даяна“?

— Уверен съм в необходимата степен, като имам пред вид автоматичните контролни устройства, които използувам. Работата ми се изразява най-вече в следенето им и взимането на решения.

— И все пак, платното има площ от две квадратни мили! Не изглежда възможно сам човек да се справи с него.

— Защо пък да не е възможно? — засмя се Мертън. — Тези две квадратни мили осигуряват максимален натиск от десет фунта. Та аз и с кутрето си мога да упражня по-голяма сила.

— Благодаря Ви, доктор Мертън. Пожелавам Ви късмет. Пак ще Ви се обадя.

След като прекрати разговора си с журналиста, Мертън малко се засрами. Отговорът му представляваше само част от истината. Бе сигурен, че Блер е достатъчно проницателен, за да разбере това.

Имаше една-единствена причина, поради която той сега бе сам в космоса. Близо четиридесет години бе работил в екипи, съставени от стотици, а понякога и от хиляди хора, помагащи му да създаде някои от най-сложните космически кораби в света. През последните двадесет години като ръководител на един от тези екипи, бе наблюдавал как неговите творения се отправят към звездите. Понякога имаше и провали, които не можеше да забрави, макар че вината не бе лично негова. Беше се сдобил с известност и зад гърба му стоеше блестяща кариера. При все това, никога не бе направил нищо сам. Винаги се бе чувствувал като боец от армия.

Сега му се предоставяше последния шанс да се сдобие с индивидуално достижение, с успех, който нямаше да дели с никого. Сезонът на слънчевите яхти приключваше, тъй като бе започнал поредният цикъл от слънчеви радиационни бури, който щеше да продължи поне пет години. Когато отново се появеше възможност за крехките и незащитени плавателни съдове да излязат в космоса, той вече щеше да е много стар. Та той всъщност и сега май бе вече прекалено стар…

Изхвърли празните опаковки от храната в кошчето за отпадъци и отново погледна през перископа. В началото съзря само пет други яхти, от „Вумира“ нямаше и следа. Бяха му необходими няколко минути, за да я открие. Приличаше на блед призрак, засенчващ звездите, изцяло попаднал в сянката на „Лебедев“. Предположи, че в момента австралоазиатците извършват интензивни опити да се измъкнат от нея и се учуди, че бяха позволили да попаднат в такъв капан. Изводът можеше да бъде само един — че „Лебедев“ притежава много голяма маневреност. Реши да внимава с нея, макар и да бе твърде отдалечена от „Даяна“, за да я застраши.

Земята почти бе изчезнала. Беше се превърнала в тесен блестящ светлинен лък, придвижващ се към Слънцето. След горящия лък продължаваше нощната страна на планетата и тук-таме, на местата, където облачната покривка бе разкъсана, се виждаха фосфоресциращите светлини на големите градове. Тъмният диск вече бе закрил голяма част от Млечния път. Не след дълго щеше да започне да закрива и Слънцето.

Светлината отслабна. „Даяна“ започна бавно да навлиза в сянката на Земята и върху платното й се появи пурпурна мараня, предизвикана от множеството залези на хиляди мили под яхтата. Слънцето се скри зад невидимия хоризонт и нощта настъпи за броени минути.

Мертън погледна към пътя, който бе изминал. Беше приключил четвъртинка от пътя си около света. Видя как последователно примигнаха другите яхти, подобни на бляскави звезди, които също потънаха в кратката нощ. Щеше да измине час, докато Слънцето се появи отново иззад гигантския черен щит и през това време, лишени от енергия, яхтите щяха да бъдат напълно безпомощни.

Включи един външен фар и заоглежда вече неосветеното платно с помощта на лъча му. Хилядите акри тъкан бяха започнали да се сбръчкват и отпускат. Въжетата също се бяха разхлабили и трябваше да бъдат изтеглени, за да не се оплетат. Всичко това обаче бе очаквано. Всичко се развиваше както трябва.

Изостаналите с петдесет мили „Арахна“ и „Санта Мария“ нямаха такъв късмет. Аварийният радиоканал се включи и Мертън разбра какви са неприятностите им.

— Номер две и номер шест, обаждаме се от контролния пункт. Има опасност да се сблъскате. Сегашните ви орбити ще се пресекат след шестдесет и пет минути. Необходима ли ви е помощ?

Изтече доста време, преди двамата капитани да осмислят неприятната новина. Мертън не разбра кой е виновникът. Може би едната яхта се беше опитала да засенчи другата и не бе успяла да завърши маневрата преди и двете да потънат в мрака. Не бе възможно да се направи каквото и да е. Двете яхти бавно, но неудържимо се сближаваха без да могат да променят курса си дори и с частица от градуса.