„Подложете дланите си на слънцето“, бе казвал той. „Какво ще усетите? Топлина, разбира се. То обаче ще упражни върху тях и налягане, макар че няма да го почувствате, тъй като ще е твърде нищожно. Върху площта на дланите ви то ще възлезе на около една милионна част от унция 2 2 1 унция = 28,35 гр.
. В космическото пространство обаче дори и този слаб натиск ще е значителен, тъй като ще въздейства непрестаннно, час след час и ден след ден. За разлика от ракетното гориво, източникът на енергия е безплатен и се намира в неограничени количества Пожелаем ли да го използуваме, това ще ни е по силите. В състояние сме да построим платна, способни да уловят излъчването на Слънцето.“
След тези думи обикновено изваждаше няколко квадратни ярда 3 3 1 yd² ≈ 0,8 m².
от платното и го подхвърляше към аудиторията. Сребристата тъкан се извиваше като дим и сетне, под натиска на топлия въздух, бавно прилепваше към тавана.
„Виждате колко е лека“, продължаваше той. „Квадратна миля от нея тежи само тон и е може да поеме цели пет фунта слънчев натиск, достатъчни да я задвижат. Ще задвижи и нас, стига да се прикрепим към нея.
Разбира се, ускорението ще е незначително — около една хилядна от «g». На пръв поглед не изглежда много, но нека видим какво ще се получи.
Това означава, че през първата секунда ще преплуваме с една пета от инча. Предполагам, че охлюв в добра форма би се движил по-бързо. Само след минута обаче, ще сме изминали шестдесет стъпки и вече ще вървим със скорост малко повече от миля в час. Това не е зле, при положение, че си задвижен единствено от слънчевата светлина… След час вече ще сме се отдалечили на четиридесет мили от отправната си точка и ще се движим със скорост от осемдесет мили в час Моля ви да не забравяте, че в космическото пространство отсъствува триенето, така че щом нещо веднъж бъде тласнато, няма какво да го спре. Ще ви бъде любопитно да чуете, че в края на деня нашата космическа платноходка, започнала с ускорение от една хилядна от «g», вече ще плува със скорост от почти две хиляди мили в час! Ако стартира от орбита, а това е единственият начин, ще достигне втора космическа за два дни. И всичко, без да изразходи дори капка гориво!“
Е, бе успял да убеди публиката си, а в крайна сметка и самата „Космодайн“. През последните двадесет години се появи един нов спорт. Нарекоха го „спорт на милиардерите“ и това беше вярно. Благодарение на рекламата и на телевизионните предавания започна да се рентира. В това състезание, радващо се на най-голямата аудитория в човешката история, бе заложен авторитетът на четири континента и два свята.
„Даяна“ бе стартирала добре. Бе време да се провери какво прави конкуренцията. Мертън се придвижи до перископа с предпазливи движения — не искаше да рискува, независимо от наличието на амортисьори между капсулата и деликатната система от въжета.
Слънчевите яхти наподобяваха странни сребърни цветя, засадени в тъмните лехи на космоса. Най-близката, южноамериканската „Санта Мария“, бе само на петдесет мили разстояние. Приличаше на детско хвърчило, но с размери миля на миля. „Лебедев“, яхтата на университета на Астроград, наподобяваше малтийски кръст. Платната, образуващи четирите му рамена, очевидно можеха да се използуват за маневриране. „Вумира“, яхтата на австралоазиатската федерация, представляваше обикновен парашут с обиколка четири мили. „Арахна“, принадлежаща на „Дженеръл Спейскрафт“, наистина приличаше на паяжина 4 4 Арахна (от стгр. αράχνη) означава „паяк“.
и бе изградена на същия принцип, от роботизирани совалки, пръснали се встрани от една и съща отправна точка. „Госамер“, собственост на европейската космическа корпорация, имаше идентична структура, но бе по-малък по размери. „Санбийм“, яхтата на Марсианската Република, представляваше плосък пръстен с отвор от половин миля в центъра. Бавно се движеше около оста си с цел центробежното движение да я стабилизира. Идеята бе стара, но още никой не я бе осъществил. Мертън бе убеден, че на заселниците никак нямаше да им бъде леко, когато започнат да се въртят бързо около оста си.
Оставаха обаче още шест часа до момента, когато яхтите щяха да изминат четвърт от своята двадесет и четири часова орбита. Сега, в самото начало на съзтезанието, всички се движеха в посока, противоположна на Слънцето, сякаш бягаха под напора на слънчевия вятър. След като изминеха по-голямата част от пътя, те щяха да се окажат от другата страна на Земята и след това отново щяха да започнат да се отдалечават от Слънцето.
Читать дальше