Артър Кларк - Земна светлина

По стената на късия коридор бяха наредени нагъсто прати с номера и надписи от рода на „Ограничен достъп“, „Само за техническия персонал“, „Информационна служба“, „Аварийни въздушни системи“, „Аварийно захранване“, „Централна контролна зала“. Нито Джеймисън, нито Уилър успяха да разгадаят нещо по тях, но се спогледаха замислено, когато спряха пред вратата с табела „Охрана“. Джеймисън се намръщи, все едно укори приятеля си на глас: „Казах ли ти!“

След секунда светна надпис „Влезте“ и яката плоча се прибра в стената. Зад нея се откри обикновен кабинет, зает от много решителен наглед мъж зад голямо бюро. Дори размерите на тази канцеларска мебел показваха, че тук никой не държи сметка за парите, и астрономите се сетиха нерадостно за икономиите, които в Обсерваторията се правеха почти от всичко. Навсякъде бяха наредени компютри, принтери и други устройства от непознати за двамата модели.

— Кои са тези хора? — попита шефът на охраната.

— Астрономи от Обсерваторията в Платон. Току-що наминаха с трактор да ни кажат „здрасти“ и реших, че не е зле да се запознаеш с тях.

— Непременно. Може ли да чуя имената ви, моля?

Последва досаден четвърт час, през който се уточняваха подробности, имаше и обаждане до Обсерваторията. Уилър си помисли унило, че положението стана доста напечено за тях. Приятелите им от комуникациите, които само записваха съобщенията им за всеки случай, пече бяха принудени да съобщят официално за отсъствието им от Обсерваторията.

Най-сетне офицерът се увери, че те са точно хората, за които се представят, и ги загледа леко озадачен. Накрая престана да се мръщи и заговори.

— Естествено разбирате, че идването ви тук е нежелателен инцидент. Най-малко се нуждаем от светски визити и не очаквахме никой да се натъкне на нас, иначе щяхме да пръснем предупредителни табели в широк периметър наоколо. Едва ли е нужно и да добавям, че имаме чудесни следящи устройства. Виждаме отдалеч всекиго, дори ако е толкова неразумен да се крие, за разлика от вас. Все едно… Вече сте тук и не мисля, че е станало нещо непоправимо. Досещате се, разбира се, че това е правителствен проект, за който не искаме да се разчува нищо. Налага се да ви отпратя, но първо ще ви кажа, че искам от вас две неща.

— Какви по-точно? — недоверчиво попита Джеймисън.

— Искам от вас да ми обещаете, че няма да споделяте за случката повече от минимално необходимото. Колегите ви знаят къде сте, няма как да запазим тайната напълно. Просто не обсъждайте с тях подробностите. Това е.

— Звучи разумно — съгласи се Джеймисън. — А второто условие какво е?

— Ако някой ви разпитва прекалено упорито и прояви необичаен интерес към малкото ви приключение, докладвайте на вашия директор. Друго няма. Желая ви лек обратен път.

Пет минути по-късно бяха в трактора. Уилър беснееше, само дето от ушите му не излизаше дим.

— Ама че надути пуяци! Поне по една цигара да ни беше почерпил!

— Аз пък мисля — меко възрази Джеймисън, — че имахме късмет да се отървем толкова леко. Тези хора пипат здраво, ако не си забелязал…

— Да, ама ми се ще да знам какво толкова охраняват! Прилича ли ти на сондаж? И защо някой би си губил времето в паница с лава като Маре Имбриум ?

— Според мен е сондаж или вече разработена мина. За друго обяснение просто не се сещам. Когато доближавахме купола, мярнах много типични машини от другата му страна. Не мога да ги сбъркам с нищо друго. Само че това не обяснява секретните им глупости.

— Освен ако са открили нещо, което според тях Федерацията не бива да научи.

— Ако е така, ние също няма да го научим. Не виждам смисъл да си блъскаме главите. Я да те питам нещо по-важно в момента. Накъде ще се отправим оттук?

— Нека не се отказваме от плана. Нищо чудно да не ни пуснат да припарим дълго до Фердинанд, защо да не се възползваме сега от шанса? А и винаги съм си мечтал да видя Синус Иридум от повърхността, какъвто си е.

— Ами че това е на цели триста километра източно оттук!

— Нали ти ми каза, че теренът е доста равен, стига да не доближаваме планините? За пет часа все ще стигнем. Вече имам достатъчно опит с трактора и ще мога да те сменям, когато искаш да си починеш.

— А, не и по места, където минаваме за пръв път. Добре, предлагам ти компромис. Ще те откарам до нос Лаплас, откъдето ще можеш да огледаш Залива. После ги ще караш обратно по следите ни. Без изобщо да се отклоняваш!

Уилър прие охотно. Малко се боеше, че Джеймисън ще се откаже от пътешествието и ще поиска да отпрашат направо към Обсерваторията, но разбра, че е бил несправедливо подозрителен към приятеля си.