Артър Кларк - Фонтаните на рая

В същото време Раджасингхе почувствува леко съжаление. Бе почти убеден (а дали не съдействуваше на неизбежното?), че фантастичното предприятие на Морган бе нужно, за да предпази Тейпробейн (също, вероятно — и целия свят, въпреки че за това вече не носеше лична отговорност) от потъване в удобен, самодоволен упадък. Сега съдът бе издигнал барикада пред този космически „булевард“, поне за много години напред.

Почуди се какво ли можеше да каже Дювал по въпроса и превключи на забавено възпроизвеждане. На канал „Глоубал Ту“ (понякога наричан „Земята на бърборещите глави“) сенаторът Колинз все още „набираше скорост“.

— …несъмнено е превишил своите пълномощия и е разпилял ресурсите на своя отдел върху проекти, които не го касаят.

— Но, сенаторе, несъмнено не би ли могло вашето изказване да се счита за проява на бюрократизъм? Доколкото разбирам, хипернишката е била разработена с цел да намери приложение в строителството, особено — на мостове. А в случая не става ли дума именно за мост? Чух веднъж доктор Морган да използува тази аналогия, въпреки че употребява и термина „кула“.

— Сега пък ти говориш като буквоядка, Максин. Лично аз предпочитам наименованието „космически елеватор“. Освен това грешиш по отношение на хипернишката. Тя е получена в резултат на двестагодишни аерокосмически изследвания. Фактът, че се получи пробив именно в „Сухопътния отдел“ на моята… ах… организация, е без връзка, въпреки че аз естествено съм горд, задето успехът се дължи и на учени под мое ръководство.

— Считате, че целият проект трябва да се предаде на „Аерокосмическия отдел“?

— Какъв проект? Това е само проектантско изследване… едно от стотиците, които се разработват непрекъснато в „ТКК“. Аз дори не чувам за тях, а и не желая… докато не достигнат до стадий, когато трябва да се вземе някакво генерално решение.

— Какъвто не е конкретният случай?

— Определено не! Моите специалисти по космически транспорт твърдят, че могат да се справят със запланувания увеличаващ се ръст на трафика… поне в обозримо бъдеще.

— Което ще рече?

— В близките двадесет години.

— А какво ще се случи след това? Според доктор Морган кулата ще се строи две десетилетия. Представете си, че не бъде довършена навреме?

— Тогава ще измислим нещо друго. Моят инженерен състав търси възможности във всички посоки, а в никакъв случай не може да се каже, че космическият елеватор е най-доброто техническо решение.

— Но идеята е фундаментално вярна?

— Така изглежда, въпреки че са необходими още изследвания, за да бъде потвърдена.

— В такъв случай вие трябва да сте благодарен на доктор Морган за първоначално свършената работа?

— Уважавам дълбоко доктор Морган. Той е един от най-кадърните инженери в моята организация… ако не — и в целия свят.

— Не мисля, че отговорихте точно на въпроса ми, сенаторе!

— Много добре тогава! Благодарен съм на доктор Морган, задето ни е обърнал внимание на този проблем. Но не одобрявам начина, по който го е направил. Ако се изразя грубо — той опита да извие ръцете ми!

— Какво конкретно имате предвид?

— Действувал е извън пределите на моята организация… неговата организация… като по този начин е демонстрирал липса на лоялност. В резултат на неговите маневри се получи неблагоприятно решение от страна на Световния съд, което несъмнено е провокирало още по-негативни коментари. По силата на възникналите обстоятелства аз нямам друг избор и ми се налага да поискам — макар и с най-голямо съжаление — неговата оставка!

— Благодаря ви, сенатор Колинз! Както винаги, беше ми приятно да разговаряме!

„Ти, мила лъжкиньо!“ — промърмори Раджасингхе и изключи. Прие разговора, за който го предупреждаваше мигащата червена светлина през последната минута.

— Гледа ли цялото предаване? — попита Сарат. — Те това е края на доктор Ваневар Морган!

Замислен, Раджасингхе се взря в стария си приятел за няколко секунди.

— Винаги си обичал да скачаш на крайни заключения, Пол! На колко искаш да се обзаложим?