Артър Кларк: Часовоят

Когато нашият свят е бил на половината от днешната си възраст, нещо, дошло от звездите, прекосило Слънчевата система, оставило това свидетелство за своето преминаване и продължило. Преди да я разрушим, машината е продължавала да изпълнява функциите, възложени й от нейните създатели. Ще изложа догадката си.

В Млечния път има близо сто хиляди милиона звезди и днешните ни височини отдавна са били достигнати и задминати от други раси, живеещи върху планети, кръжащи около други слънца. Тези ранни цивилизации, появили се едва ли не след зората на сътворението, са били господари на една млада вселена и са посетили малък брой светове. Едва ли ще ни е по силите да си представим самотата им. Самотата на богове, вперили поглед в безкрая, без да открият никого, с когото да споделят своите мисли.

Сигурно са изследвали звездните рояци така, както ние изследваме планетите. Откривали са светове, обаче те са били или пусти, или заселени от пълзящи и лишени от разум създания. Такава е била и нашата Земя — димът на могъщите вулкани все още е покривал небесата й, когато първият кораб на народа от света на зората се появил откъм бездната отвъд Плутон. Задминал замръзналите външни светове, тъй като знаел, че животът не е част от тяхната съдба. Спрял се при вътрешните планети, греещи се на слънчевия огън и очакващи началото на своята история.

Тези скитници навярно са огледали внимателно Земята, движеща се в безопасност в тясната зона между огъня и леда, и са разбрали, че тя е любимото дете на Слънцето. Тук в някое далечно бъдеще трябвало да се появи разум. Предстояло им обаче да посетят безброй други звезди и не знаели дали ще им се наложи да минат отново оттук.

Заради това оставили часовой. Един от милионите часовои, разпръснати из цялата Вселена и наблюдаващи всички светове с шансове за живот. Оставили фар, дълго време търпеливо съобщаващ факта, че още никой не го е открил.

Може би вече разбрахте защо кристалната пирамида е била оставена на Луната, а не на Земята. Строителите й не искали да се занимават с раси, намиращи се на дивашка фаза на развитие. Нашата раса щяла да ги интересува единствено, ако успеела да докаже способността си да оцелее, да прекоси пространството и напусне Земята, нашата люлка. Всички разумни раси рано или късно трябва да се сблъскат с това предизвикателство. То е двойно предизвикателство, тъй като е свързано както с овладяването на атомната енергия, така и с умението да се направи избор между живота и смъртта.

След като преминахме през този кризисен период, беше само въпрос на време да открием пирамидата и да я отворим. Тя престана да излъчва сигнали и това ще бъде забелязано от наблюдателите, следящи Земята. Може би те ще пожелаят да окажат помощ на нашата младенческа цивилизация. Те обаче са стари, навярно много стари, а старите нерядко изпитват болезнена завист към младите.

Когато отправям поглед към Млечния път се чудя от кой ли звезден рой ще се появят пратениците. Моля да извините баналното ми сравнение, обаче ние вече включихме сигналната инсталация и сега ни остава само да чакаме.

Не мисля, че ще ни се наложи да чакаме дълго.

© 1951 Артър Кларк

© 1998 Венелин Мечков, превод от английски

Arthur Clarke

The Sentinel [= Sentinel of Eternity], 1951

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009

Издание:

Артър Кларк. За времето и звездите. Събрани разкази т.1

„Абхаддон“, София, 1998

Редактор: Радослав Цанчев

Коректор: Делка Кирякова

Художествено оформление на корицата: Веселин Павлов

ISBN: 954-9512-06-1 (т.1)

Arthur C. Clarke. Of Time and Stars. Victor Gollancz LTD, London, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13053]

Последна редакция: 2009-09-02 11:30:00