Сузана Кларк - Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Всички магьосници на Йорк прочетоха писмото и изказаха съмнение, че човек с такъв ситен почерк може да бъде добър магьосник. После — с известно съжаление за прекрасната библиотека, която никога няма да видят — пропъдиха непознатия магьосник от мислите си. Но мистър Хънифут каза на мистър Сегундус, че значението на въпроса защо в Англия вече не се правят магии е толкова голямо, че би било крайно неразумно от тяхна страна да пренебрегват която и да било възможност за отговор. Кой знае, мнението на този магьосник може би си струваше да се чуе. Затова той написа писмо с предложение двамата с мистър Сегундус да се срещнат с него в третия вторник след Коледа в два и половина. Отговорът пристигна много бързо и мистър Хънифут с обичайните добронамереност и благоразположение незабавно изпрати да повикат мистър Сегундус, за да види писмото. Със ситния си почерк непознатият магьосник пишеше, че ще му бъде много приятно да се срещне с тях. Това им беше достатъчно. Мистър Хънифут много се зарадва и тутакси отиде да предупреди файтонджията Уотърс за деня и часа, когато ще имат нужда от услугите му.

Мистър Сегундус остана сам в стаята с писмото в ръка. Той зачете: „…признавам, че донякъде недоумявам относно причината за внезапната чест, която ми се оказва. Трудно ми е да си представя, че магьосниците на Йорк, които така се наслаждават на взаимното си общуване и на безкрайната полза от размяната на мъдри съвети, ще имат нужда да се съветват със самотен учен като мен…“

В писмото витаеше дух на едва доловим сарказъм, с всяка дума авторът като че ли се подиграваше на мистър Хънифут. Мистър Сегундус с радост си каза, че приятелят му вероятно не е забелязал това, иначе не би тръгнал в такова приповдигнато настроение да говори с Уотърс. Писмото беше толкова недружелюбно, че всяко желание на мистър Сегундус да се срещне с този магьосник се изпари. Е, няма значение, помисли си той, трябва да отида, защото мистър Хънифут иска така — а и в края на краищата какво лошо може да се случи? Ще се срещнем с него, ще се разочароваме и ще се свърши.

В деня преди срещата времето беше лошо, от дъжда в голите кафяви полета се образуваха дълги парцаливи локви, мокрите покриви приличаха на студени мраморни огледала и файтонът на мистър Хънифут пътуваше през свят, в който преобладаваше премръзналото сиво небе в сравнение с малкото уютна твърда земя.

Още от първата вечер мистър Сегундус се канеше да попита мистър Хънифут за Ученото общество на магьосниците от Манчестър, за което доктор Фокскасъл бе споменал. Хрумна му да го направи сега.

— То съществуваше отскоро — каза мистър Хънифут — и членовете му бяха бедни духовници, уважавани бивши търговци, аптекари, адвокати, някогашни собственици на фабрики, понаучили малко латински и това-онова — хора, които могат да бъдат наречени полуджентълмени. Мисля, че доктор Фокскасъл се зарадва, когато обществото се разпадна — той не вярва, че подобни хора могат да имат нещо общо с магията. И все пак знаете ли, сред тях имаше неколцина умни хора. И те като вас тръгнаха от целта да възродят практическата магия. Бяха практици и искаха да прилагат принципите на разума и науката в магията, тъй както го правят в производството. Наричаха го рационална тавматургия. Когато нищо не се получи, те се обезкуражиха. Е, не можем да ги виним за това. Но тези хора допуснаха разочарованието им да ги доведе до всевъзможни затруднения. Започнаха да мислят, че на света никога не е съществувала магия — нито сега, нито когато и да било. Казваха, че всички Ауреати са измамници, които сами са си вярвали. И че Кралят Гарван е измислица на жителите на Северна Англия с цел да ги пази от тиранията на юга (тъй като самите те бяха северняци, членовете на манчестърското общество бяха склонни да им съчувстват). О, доводите им бяха много изобретателни, не си спомням какво обяснение даваха за феите. Както ви казах, обществото се разпадна и един от членовете му — мисля, че се казваше Обри — поиска да напише за всичко това и да го публикува. Но когато се стигна дотам, Обри откри, че го е обзела някаква непреодолима меланхолия и че няма сили дори да започне.

— Горкият джентълмен — отбеляза мистър Сегундус. — Сигурно е от времето. Сега не е време за занимания с магия или наука, нали, сър? Търговците забогатяват, също и моряците, и политиците, но не и магьосниците. Нашето време е отминало — той се замисли за миг. — Преди три години — продължи мистър Сегундус — ходих в Лондон и срещнах един уличен магьосник, странстващ човек от долно потекло, странно обезобразен. Този човек ме убеди да се разделя със солидна сума пари, в замяна на което обеща да ми довери голяма тайна. Когато му дадох парите, той каза, че един ден магията ще се завърне в Англия благодарение на двама магьосници. Аз никак не вярвам в пророчества, но се замислих над думите му и тъкмо това ме подтикна да търся истината за упадъка на магията — не е ли странно?