Саймън Кларк - Нощта на трифидите

— Внимание. Моля за внимание. Това съобщение се отнася за всички. В Манхатън са забелязани трифиди. Ако сте в дома си или в здрава сграда, останете вътре. Ако сте в кола или чувате съобщението на обществено място, насочете се на север към 102-ра успоредна улица. Портите ще бъдат отворени и можете да намерите убежище северно от стената, докато не бъде отстранена заплахата. Повтарям — заради собствената си безопасност трябва да се насочите към 102-ра успоредна улица. Портите ще бъдат отворени и ще…

В този момент си имах изобилие от други грижи, изобщо не се замислих какво ще последва, ако хиляди нюйоркчани ненадейно се озоват в нерадостните квартали на север от стената на затвора.

— Хитро го измисли, Дейвид — неохотно призна Гейбриъл. — Даде на онези хора шанс да отърват кожите. — Върна ми оръжието. — Но е време да свършим онова, за което дойдохме. Да вървим.

Той поведе малката ни група към Емпайър Стейт Билдинг. По улиците почти не се мяркаха хора. Или се скриха в деловите центрове, или слязоха в тунелите на метрото. Поне там чудовищните трифиди не можеха да ги достигнат.

Ние обаче нямахме никаква защита. Налагаше се непрекъснато да се провираме в задръстванията, а трифид след трифид се дотътряха на Пето Авеню. Тогава прозрях, че присъствам не на случайно промъкване на няколко растения, а на организирана атака. Доколкото успях да се ориентирам, напредваха от изток на запад, като изтласкваха хората пред себе си. И оставяха по един да пази кръстовищата. Ако това продължеше, трифидите скоро щяха да спрат каквото и да било движение на незащитени пешеходци. А заради огромната маса на растенията беше невъзможно просто да ги избуташ с кола. Срещу тях можеше да се излезе само с огнехвъргачки и булдозери.

До Емпайър Стейт Билдинг оставаха стотина метра, но ни се изпречи момиче с пушка в ръце.

— Сакраменто!

Цевта сочеше гърдите ми.

— Берлин! Думата сама изскочи от устата ми, преди да се усетя.

Тя кимна.

— Добре. Стойте тук. — Погледна Гейбриъл. — Сър, щурмоваците навлизат в момента. Трифидите са ги забавили малко в южните райони.

— Откъде, да му се не види, се взеха всичките тези проклети чудовища?

— Имаше промяна в плана, сър. Инженерите не само взривиха преградите по мостовете, но успяха и да отворят тунелите под реката.

— Милостиви Боже… значи трифидите изскачат изпод земята насред града.

— Адски цинична тактика, ако питате мен — обадих се. — Онези хора по улицата нямаха никакъв шанс. Или ще приемем касапницата за някакво случайно произшествие?

Гейбриъл ме изгледа сурово.

— Някои пък биха казали, че е дошло времето за разплата.

Озърнах се към Пето Авеню и разбрах, че ще отложим за по-късно спора дали постъпките на горяните са морално оправдани. Най-близкият трифид беше на не повече от двеста метра. И отгоре на всичко май проявяваше сериозен интерес към нас.

— Не мисля — подхванах, — че ще е много здравословно за нас да се застояваме тук.

Каквото и да се канеше да отвърне Гейбриъл, думите му потънаха в страховит взрив. Извъртях се и видях кълбата дим около подножието на Емпайър Стейт Билдинг. Гейбриъл се взря мрачно в мен.

— Вече влизат.

С тези думи се хвърли към огромното здание, което беше и щаб, и императорски дворец на Торънс. Не бях стигнал чак дотук, за да се крия във входа на магазин. Последвах го… и тогава загърмяха изстрели.

Групи щурмоваци на горяните изскачаха иззад коли или от входове и се втурваха към подножието на огромната сграда. Димът се поразнесе и вече виждах, че две врати са изтърбушени навътре. Щурмоваците нахлуха през пролуката. Изстрелваха къси откоси от автоматите си, за да премахнат противника от пътя си.

И моята група побърза да измъкне оръжията от торби и калъфи, докато напредвахме към зданието. Гейбриъл Дийдс щракна закопчалките на калъфа за китара. Извади своя автомат и метна на рамо торба с ръчни гранати.

Озърнах се и забелязах още гигантски трифиди. Тези твари се придвижваха ужасяващо величаво, двайсетметровите им стъбла се клатушкаха с цялата гъвкавост и заплаха на великанска кобра, а конусите им се въртяха наляво-надясно, сякаш претърсваха улицата. Жилата плющяха във въздуха със съвършена точност, за да погубят поредната жертва. Както гледах, един мъж прояви неблагоразумието да надникне през отворен прозорец на третия етаж. Жилото го улучи но лицето. Той политна надолу и писъкът му проехтя по улицата.