Мери Кларк - Грешникът

— Беше върхът — съгласи се Денис, едър като канара риж мъж с големи чевръсти ръце, който бършеше халбите и изпълняваше поръчките, оставени му върху листче от келнерите.

Стърлинг забеляза, че Армстронг поглежда към една от снимките в рамки над барплота. Понаведе се, за да я види по-добре. Беше на Нор и Чет, който бе прегърнал дребничка жена — вероятно Пеги.

„Точно така, виждал съм я — отсъди той. — Седеше два-три реда зад мен в чакалнята. Но не стоя дълго, бързо се уреди.“

— Пеги беше много забавна, не й се сърдя, задето си беше и проклета — отдаде се на спомени Чет и се усмихна.

„Такава ли била работата! Затова значи са я позадържали — помисли Стърлинг. — Била е доста сприхава.“

— Виж какво — поде Денис — същински отец изповедник, — знам, струва ти се невероятно, но съм готов да се обзаложа, че все някой ден ще срещнеш жена като за теб. Още си млад.

„Само внимавай с кого играеш голф“, предупреди го наум Стърлинг.

— Миналия април, Денис, чукнах седемдесетака.

— В днешно време още минаваш за млад.

Стърлинг поклати глава. „Аз пък щях да съм на деветдесет и шест. Никой не би ме обвинил, че съм още млад-зелен.“

— Откога работиш тук, Денис? — поинтересува се Чет.

„Благодаря ти, мой човек“, рече си Стърлинг, обнадежден, че покрай отговора на Денис ще добие представа за положението.

— Нор отвори заведението преди двайсет и три години. Бил почина точно когато Били тръгна на училище. Тя не искаше и занапред вечно да е на път. Познавам я от един клуб в Ню Йорк. След половин година ми звънна по телефона. Оплака се, че била хванала бармана да бърка в касата. Децата бяха поотраснали, жена ми искаше да се махне от града. Оттогава съм все тук.

Стърлинг видя с крайчеца на окото, че Били и Нор излизат от ресторанта. „Ще взема да ги изтърва и да оплескам работата“, укори се той и побърза да ги настигне, докато те прекосяваха паркинга.

Не беше изненадан, че се качват на един от малките джипове. Явно сега бяха на мода. Подсмихна се при мисълта как Мариса се е качила на допотопния автомобил на Рой. Като повечето деца, сигурно и на нея й беше неприятно приятелчетата да я свързват с нещо толкова отегчително.

Стърлинг се намести на задната седалка точно когато Били включи двигателя и погледна през рамо калъфите — в тях явно имаше музикални инструменти. „Само да знаеха, че с тях се вози един купонджия!“, подсмихна се Стърлинг.

Намести се и изпружи крака. „По-приятно е, когато не се налага да се свивам между две бебешки седалчици“, каза си той. Изгаряше от нетърпение да отиде на празненството. Спомни си сбирката вечерта преди последната игра на голф, бяха пускали плочи на Бъди Холи и Дорис Дей. „Дано Нор и Били изкарат някое тяхно парче“, помисли си натъжен.

Автомобилът подкара по заснежените улици на Мадисън Вилидж. „Напомня ми на «Къриър и Айвс 1 1 Литография, където са се печатали картини с историческо съдържание и градски пейзажи. — Б.пр. »“, помисли Стърлинг, загледан в добре поддържаните къщи, много от които бяха окичени с красиви празнични светлинки. Входните врати бяха украсени с венци, сплетени от елови клонки и зеленика. През прозорците блещукаха коледни елхи.

Стърлинг зърна на една от моравите красива ясла с подредени около нея фигурки от дърво и се усмихна тъжно.

Сетне минаха покрай къща с десетина пластмасови ангели с човешки ръст, които палуваха по моравата. „Онзи ангел пред вратата на Небесния съвет, дето само си придава важности, сигурно ще припадне, ако ги види отнякъде“, рече си Стърлинг.

По едно време зърна залива на Лонг Айланд. „Винаги съм обичал Северния бряг“, помисли си, докато, извил врат, се мъчеше да види по-добре водата, сега обаче брегът бе застроен много повече, отколкото преди.

На предната седалка Нор и Били обсъждаха през смях опитите на Мариса да дойде с тях, за да видела, моля ви се, с очите си какво имало вътре в голямата къща.

— Не си поплюва това дете — рече гордо-гордо Били. — На теб се е метнало, мамо. Вечно слухти, да не би да изтърве нещо.

Нор също прихна — беше съгласна със сина си.

— Предпочитам да го нарека здравословно любопитство към света. Това показва колко ни е умничка.

Докато ги слушаше, Стърлинг се умърлуши. Знаеше, че животът им ще се промени из корен и че в скоро време им предстои да се разделят с това дете, превърнало се за тях в център на Вселената.

Де да беше по силите му да го предотврати!

Всеки път, когато в къщата на Джуниър и Еди Баджет имаше празненство, Джуниър изпадаше в нервна криза. „Почна се!“, помисли си Чарли Сантоли, докато следваше по петите двамата братя: бейзболната бухалка и топката за боулинг. Джуниър, бейзболната бухалка, де, беше с малки студени очички. Еди — топката за боулинг, пък вечно подсмърчаше, станеше ли дума за мама, колкото и коравосърдечен да беше във всичко останало.