Софи Кинсела - Пожелай ми слънчогледи

Прекалено много е. Вижда ми се сутиенът.

Закопчавам се отново, нахълтвам в апартамента и се провиквам:

— Ерик!

Отговор няма, затова се отправям към кабинета. В интерес на истината съм страшно вкисната. Едва се крепя на токовете, а стените се лашкат напред и назад. Дано не реши да се чукаме прави.

Заставам на вратата и поглеждам Ерик, който се е навел над компютъра. На екрана забелязвам брошура за „Блу 42“, новата му сграда. Партито по случай откриването е след няколко дни и той е посветил времето си на презентацията.

Добре, сега е моментът да усети сексуалното напрежение в стаята, да вдигне поглед и да ме забележи. Само че той дори не трепва.

— Ерик — викам го аз с най-дрезгавия си чувствен глас, но той не ми обръща никакво внимание. В този момент разбирам, че е със слушалки. — Ерик! — изревавам и най-сетне той ме забелязва. Сваля слушалките и се усмихва.

— Здрасти, как мина денят ти?

— Ерик… вземи ме. — Прокарвам ръка през косата си. — Да го направим. Нека бъде незабравимо.

Той ме наблюдава няколко секунди.

— Мила, пила ли си?

— Може и да съм обърнала някой и друг коктейл — кимам и се хващам за вратата, за да не изгубя равновесие. — Работата е там, че коктейлите ми помогнаха да разбера какво искам. Имам нужда от секс!

— Добре — Ерик извива вежди. — Няма ли да е най-добре първо да изтрезнееш, да похапнеш нещо, Джана ни е направила чудесна яхния от морски дарове…

— Не искам никаква манджа с морски дарове! — тропам с крак. — Трябва да го направим! Това е единственото, което ще ме накара да си спомня!

Ама на него какво му става? Очаквах да ми се нахвърли, а той си потрива челото със свит юмрук.

— Лекси, не искам да те карам да прибързваш. Това е много важно решение. Лекарят в болницата каза да не насилваме нещата…

— Няма проблем. — Разкопчавам нови две копчета и сутиенът ми от „Ла Перла“ се показва. Господи, циците ми изглеждат направо велики!

Така и трябва, това чудо на мен струва шейсет кинта.

— Хайде! — вдигам предизвикателно брадичка. — Аз съм ти съпруга.

Виждам, че Ерик мисли усилено, докато ме наблюдава.

— Ами… добре! — Затваря файла, над който работи, изключва компютъра, приближава до мен, прегръща ме и започва да ме целува. Приятно е…

Точно така. Приятно е…

Устните му са меки. Това вече ми е известно. Малко странно е за мъж. Не че не е секси, просто…

— Добре ли си, Лекси? — прозвучава задъханият му глас до ухото ми.

— Да — прошепвам в отговор.

— Да се преместим ли в спалнята?

— Добре!

Ерик ме извежда от кабинета, аз го следвам и се клатушкам на токчетата. Струва ми се доста официално, все едно че ме въвежда за интервю за работа.

В спалнята продължаваме да се целуваме. Струва ми се, че Ерик е доста разпален, а аз нямам представа какво да направя. Забелязвам, че съм оставила наръчника до отоманката, и се питам дали е удобно да се пресегна, да го отворя с пръста на крака и набързо да проверя какво се прави по време на любовната игра. Ами ако Ерик забележи?

Той ме полага на леглото и от мен се очаква да откликна. Въпросът е как. Леле боже… Не! Стоп! Ще започна с гърдите. Разкопчавам ризата. Нежни докосвания. По посока на часовниковата стрелка.

Не мога да отрека, че има хубави гърди. Стегнати са и много мускулести, благодарение на часовете, които прекарва всеки ден във фитнеса.

— Имаш ли нещо против да докосна гърдата ти? — шепне той, докато ми разкопчава сутиена.

— Май не — шепна аз.

Защо ме стиска така? Все едно че избира плодове. Утре ще имам синки.

Няма значение. Не бъди толкова придирчива. Всичко е чудесно. Имам страхотен съпруг с невероятно тяло, двамата с него сме в леглото…

— Ау! Това е зърното ми.

— Извинявай — шепне Ерик. — Кажи, мила, имаш ли нещо против да докосна корема ти?

— Ами… не!

Трябва ли да пита? След като нямам нищо против да ми пипа гърдите, защо да не пипа корема!? Нещо не се връзва. Честно казано, думата „против“ нещо не е много на място. Цялата тази работа ми се струва малко неестествена. Движим се и дишаме тежко, точно както е описано в наръчника, но ми се струва, че по този начин не постигаме абсолютно нищо.

Усещам горещия дъх на Ерик по врата си. Май е време да направя нещо. Може би да го пипна по бедрата или… А, да. Ако съдя по начина, по който се движат ръцете му, май вече е минал на етап вътрешни бедра.

— Ти си страхотна — изрича той с напрегнат глас. — Господи, страхотна си! Наистина е страхотно!

Направо не е за вярване. Той не спира да повтаря „страхотно“! Трябва да прави секс с Дебс.