Софи Кинсела - Пожелай ми слънчогледи

Хубава работа. Заведенията трябва да се движат.

— Ще ти призная, че не пия, за да забравя — обръщам се отново към бармана. — Вече съм забравила всичко. — Този лаф ми се струва страшно смешен и аз започвам да се кискам неудържимо. — Ударих си главата и забравих всичко. — Притискам ръка към стомаха си, а в очите ми напират сълзи. — Дори забравих, че си имам съпруг. Само че него го има.

— Аха! — Барманът и американецът се споглеждат.

— Разправят, че нямало лек. Но истината е, че понякога лекарите грешат, нали? — Оглеждам хората в бара. Доста от клиентите слушат какво разправям, а някои от тях дори кимат.

— Лекарите винаги грешат — потвърждава американецът. — Те се истински задници.

— Именно! — обръщам се към него. — Да знаеш, че си прав! Точно така! — Отпивам дълга глътка мохито и се обръщам към бармана: — Може ли да те помоля за една услуга? Би ли взел шейкъра, за да ме удариш по главата с него? Разправят, че нямало да помогне, но какво им разбират тиквите?

Барманът се усмихва, очевидно решил, че се шегувам.

— Браво — въздъхвам нетърпеливо. — Ще се наложи да го направя сама. — Преди да успее да ме спре, грабвам шейкъра и се блъскам по челото. — Ау! — изпускам шейкъра и притискам ръка към челото. — Леле, как ме заболя!

— Видяхте ли? — възкликва някой зад мен. — Тая е пълна кукувица!

— Госпожице, добре ли сте? — Барманът ми се струва силно притеснен. — Да повикам ли…

— Чакай! — вдигам ръка. Стоя в тази поза няколко секунди, напълно неподвижна, и чакам спомените да нахлуят. След това въздишам нещастно. — Не стана. Изобщо не се получи. По дяволите!

— На ваше място бих й направил едно силно кафе — чувам гласа на американеца. Каква наглост! Не искам никакво кафе. Тъкмо се каня да му разясня положението и телефонът ми звънва. Успешно се преборвам с ципа на чантата, вадя мобилния и се оказва, че имам есемес от Ерик.

Здрасти, към къщи съм. Е.

— Беше от съпруга ми — уведомявам бармана и прибирам телефона. — Знаеш ли, че той може да кара моторница?

— Браво — отвръща любезно барманът.

— Да, може — кимам поне седем пъти. — Страхотно, нали? Имаме си съвършен брак… — замислям се за момент. — Освен това не сме правили секс.

— Не сте правили секс ли? — ахва изуменият американец.

— Не сме правили секс. — Отпивам мохито и се навеждам към него. — Поне не помня.

— Хубава работа! — избухва в смях той. — Бил е незабравим, а?

Незабравим. Думата отеква в главата ми и заблестява като неонов надпис. Незабравим.

— Знаеш ли? — започвам бавно. — Може и да не си даваш сметка, но това, което каза, е много… ввв… вадно… важно.

Не съм сигурна дали успях да произнеса думата правилно. Хубавото е, че знам какво се опитвах да кажа. Ако правим секс, може би ще успея да си спомня. Може би тъкмо от това се нуждая! Може би Ейми е била права още от самото начало и сексът ще се окаже природен лек за амнезия.

— Ще го направя. — Оставям чашата с трясък. — Ще правя секс със съпруга си!

— Давай, момиче! — избухва в смях американецът. — Забавлявай се.

Ще правя секс с Ерик. Това е новата ми мисия. Докато пътувам към къщи с таксито, едва сдържам вълнението си. Щом се прибера, ще му се нахвърля. Ще правим невероятен секс, който ще бъде незабравим, и спомените ми ще се върнат.

Единственият ми проблем е, че не нося наръчника. А не си спомням какъв беше редът, по който протичаше любовната игра.

Затварям очи и се опитвам да не обръщам внимание, че ми се вие свят и изобщо не помня какво беше написал Ерик. Имаше нещо за посоката на часовниковата стрелка. Имаше нещо за близвания с езика. По бедрата ли бяха? По гърдите може би? Трябваше да го науча наизуст. Или пък да си запиша най-важното на листчета и да ги лепна на таблата на леглото.

Май се сещам. Първо външното бедро, след това минаваше на вътрешното, после скротума…

— Моля? — пита шофьорът.

Олеле, не съм усетила, че говоря на глас.

— Нищо! — отвръщам задъхано.

Къде беше редът на ушите? А, спомням си. Май се правеха нежни близвания с езика. Както и да е. Това няма значение. Онова, което не помня, ще го измисля. Не сме като някоя досадна престаряла двойка, която върши все едно и също всеки път, нали?

Възможно ли е да е така?

Бодва ме съмнение, но аз решавам да не обръщам внимание. Всичко ще бъде наред. Освен това съм със страхотно бельо. Копринено, комплект, точно както трябва. Нали вече нямам никакви стари и раздърпани гащи.

Спираме пред нас и аз плащам на човека. Докато се качвам с асансьора, вадя дъвката, която лапнах, за да освежа дъха си, и разкопчавам малко ризата.