Софи Кинсела: Повелителката на метлата

— Не от тази Джоан — прекъсва ме Маги. — Джоан е новата ти чистачка. Питаше къде са торбичките за прахосмукачката.

Поглеждам я глупаво.

— Какво?

— Торбичките за прахосмукачката — повтаря търпеливо Маги. — Не е успяла да ги намери.

— Защо й трябва да слага торбичка на прахосмукачката? — питам напълно объркана аз. — Иска да я носи ли някъде?

Маги ме поглежда така, сякаш не е сигурна дали се шегувам.

— Става въпрос за торбичките, които се слагат вътре в прахосмукачката — обяснява търпеливо тя. — В тях се събира прахта. Имаш ли такива у вас?

— Ами… — След това бързо се опитвам да се измъкна. — А, тези торбички ли? Ами…

Намръщвам се замислено, сякаш разрешението е на върха на езика ми. Истината е, че дори не мога да си представя как изглежда прахосмукачката. А дали някога съм я виждала? Знам, че ми я доставиха, защото портиерът се беше разписал за доставката.

— Да не би да е от новите модели — предполага Маги. — Те нямат торбички. Цилиндрична ли е или изправена? — Тя ме поглежда в очакване да разбере нещо повече.

Нямам никаква представа как изглежда. Само че не мога да призная подобно нещо.

— Аз ще се оправя — заявявам решително и започвам да събирам документите на купчинка. — Благодаря ти, Маги.

— Тя имаше още един въпрос. — Маги поглежда към записките си. — Как се пуска фурната?

В първия момент продължавам да събирам листата, все едно, че не съм я чула. Естествено че знам как се пуска собствената ми фурна.

— Ами. Копчето се… завърта се — заявявам най-сетне аз и се старая да прозвуча небрежно възмутена. — Че то е повече от ясно…

— Тя каза, че имало някакъв странен таймер. — Маги се мръщи замислена. — С газ ли е или електрическа?

Ясно, казвам си аз. Този разговор трябва да се прекрати незабавно.

— Маги, трябва да звънна един телефон — заявявам с огромно съжаление аз и посочвам апарата.

— Какво да кажа на чистачката? — продължава да настоява Маги. — Жената чака да й позвъня.

— Предай й… да не се занимава с тези неща днес. Аз ще се оправя.

Докато Маги излиза от кабинета, аз трескаво посягам към химикалка и бележник.

1. Как се пуска фурната?

2. Купи торбички за прахосмукачка.

Оставям химикалката и разтривам чело. Наистина нямам време за подобни глупости. За торбичките за прахосмукачка говоря. Дори нямам представа как изглеждат, камо ли откъде се купуват…

И ето че ми хрумва гениална идея. Ще си поръчам нова прахосмукачка. В нея със сигурност ще има торбичка.

— Саманта!

— Какво? Какво има? — Стряскам се, скачам от стола и отварям очи. На вратата е застанал Гай Ашби.

Гай е най-добрият ми приятел във фирмата. Висок е един и осемдесет и девет, мургав, с тъмни очи и отдалече прилича на преуспяващ адвокат. Само че тази сутрин тъмната му коса е разрошена и под очите му личат кръгове.

— Спокойно — усмихва се той. — Аз съм. Нали ще дойдеш на събранието?

Усмивката му е наистина обезоръжаваща. Не съм единствената, която го заглежда. От мига, в който постъпи във фирмата, всички го забелязаха.

— А, да. Ами… да, идвам. — Грабвам документите и небрежно подхвърлям: — Как си, Гай? Струваш ми се малко уморен.

Скъсал е с гаджето си. Цяла нощ са се карали и тя го е зарязала.

Не, емигрирала е в Нова Зеландия…

— Наложи се да работим цяла нощ — намръщи се той. — Заради оня скапаняк Кетърман. Напълно роботизиран е, да знаеш. — Прозява се с широко отворена уста и аз забелязвам съвършените му зъби. Оправил ги, когато влязъл да учи в „Харвард“.

Твърди, че не било по негово желание. Очевидно там не ти позволяват да се дипломираш, ако не си минал преди това през пластичен хирург.

— Кофти работа — усмихвам се съчувствено, аз и отмествам стола назад. — Да вървим.

Познавам Гай от година, откакто постъпи в отдела по корпоративно право като партньор. Той е интелигентен, забавен и ритъмът му на работа е същият като моя. Понякога между нас… просто прехвърчат искри.

А, да. Между нас можеше да излезе нещо, само че се получи по друг начин. Стана едно глупаво недоразумение и…

Както и да е. Накратко казано, не стана нищо. Подробностите не са важни. Това не е нещо, за което да мисля и да си губя времето. Двамата сме приятели и това развитие на нещата ме урежда. Добре де, ето какво точно се случи.

Очевидно Гай ме е забелязал още първия ден, също както аз го бях забелязала щом постъпи. Той ме загледа, после попита дали имам връзка. Аз нямах.

Държа да подчертая, че това е същественият момент. Наистина нямах връзка. Тъкмо се бях разделила с Джейкъб. Щеше да се получи много бонбонски.