Софи Кинсела: Повелителката на метлата

Какво да правя с Елдридж? Трябваше да му се обадя. Той ще чака да му отговоря. Ами ако се оплаче на останалите партньори, че съм немарлива? Ами ако това повлияе върху шансовете ми да ме изберат за партньор?

Обзема ме паника. Сега не е моментът да оставям нещата на случайността.

— Опитайте се да се освободите от всички мисли… — повтаря Мая. — Веднага ще почувствате как напрежението ви напуска…

Може би ще успея да му изпратя един бърз имейл. Ще го напиша под кърпата.

Тайничко промъквам ръка и напипвам ръбчето на миникомпютъра. Бавно и незабележимо го измъквам от хартиените бикини. Мая продължава да масажира стъпалото ми и не забелязва абсолютно нищо.

— Тялото ви натежава… би трябвало мислите вече да са отлетели…

Примъквам компютърчето върху гърдите си и надничам под кърпата, за да видя екрана. Добре че стаята не е добре осветена. Опитвам се да не шавам много и скришом започвам да пиша имейла с една ръка.

— Отпуснете се… — не се отказва Мая. — Представете си, че се разхождате по плажа…

— Ъъъ… — въздишам аз.

„Дейвид — пиша аз. — Относно петролната сделка. Прегледах поправките. Според мен отговорът ни трябва…“

— Какво правите? — пита Мая, неочаквано застанала нащрек.

— Нищо — отвръщам аз и пъхвам компютърчето под кърпата. — Просто се опитвам… опитвам се да се отпусна.

Мая заобикаля кушетката и впива поглед в надигнатото място под кърпата, където съм стиснала устройството.

— Да не би да криете нещо? — пита тя, неспособна да повярва на очите си.

— Не!

Изпод кърпата компютърчето тихо изпиуква. По дяволите.

— Според мен това беше алармата на някакъв автомобил — отбелязвам аз, като се старая да омаловажа чутото. — Дойде отвън, от улицата.

Мая присвива очи.

— Саманта — започва тя бавно и зловещо. — Да не би да криете електронно устройство под кърпата?

Имам чувството, че ако не си призная, тя ще дръпне кърпата с един замах.

— Просто изпращах имейл — признавам най-сетне аз и гузно показвам миникомпютъра.

— Това сте вие, работохолиците! — Тя грабва възмутена компютъра. — Имейлите ще почакат. Всичко може да почака. Вие просто не знаете как да се отпуснете!

— Не съм работохоличка! — отвръщам възмутено. — Аз съм адвокат! Това е различно!

— Не се опитвайте да отричате. — Тя клати глава.

— Не отричам! Вижте, предстои ни много важна сделка. Просто не мога да го изключа! В момента е невъзможно. Аз съм… точно сега очаквам да ме направят партньор.

В момента, в който изричам тези думи, усещам как всичките ми нерви се свиват на твърда топка. Искам да стана партньор в една от най-големите правни фирми в страната. Това е единственото, което някога съм желала, честно.

— Искам да ме направят партньор — повтарям аз, вече по-спокойно. — Утре им предстои да вземат решение. Ако се случи, ще бъда най-младият партньор в историята на фирмата. Имате ли представа какво означава това? Имате ли някаква предста…

— Всеки може да отдели за себе си няколко часа — прекъсва ме Мая. Поставя длани на раменете ми. — Саманта, вие сте невероятно напрегната и нервна. Раменете ви са схванати, сърцето ви препуска… струва ми се, че сте на ръба.

— Добре съм.

— Та вие сте истинско кълбо от нерви!

— Не е вярно!

— На всяка цена трябва да намалите темпото, Саманта. — Тя ме поглежда съчувствено. — Вие сама можете да промените живота си. Ще го направите ли?

— Ами… аз…

Спирам и трепвам изненадана, защото нещо в хартиените ми бикини започва да вибрира.

Мобилният телефон. Напъхах го вътре заедно с миникомпютъра и го включих да „вибрира“, за да не вдига шум.

— Какво е това? — Мая поглежда гърчещата се кърпа. — Какво е това… трептене?

Не мога да призная, че съм вмъкнала и телефон. Не и след като тя откри джобния компютър.

— Ами… — Прочиствам гърлото си. — Това е специалната ми играчка.

— Какво? — Мая не може да повярва.

Телефонът отново започва да вибрира в бикините. Налага се да отговоря. Може да ме търсят от офиса.

— Ами… нали се сещате… в момента достигам до един доста интимен момент. — Поглеждам Мая многозначително. — Дали не може за малко да излезете от стаята?

В очите й заблестява подозрение.

— Чакайте малко! — Тя отново поглежда към кърпата. — Това да не би да е телефон? Как е възможно да вмъкнете и мобилен телефон?

Господи! Тя май е вбесена.

— Вижте — започвам аз в опит да се извиня. — Знам какви са правилата тук, наистина съм готова да ги уважа, да се съобразя с тях, само че работата е там, че… мобилният ми трябва. — Пъхвам ръка под кърпата.