Ърнест Хемингуей - Острови на течението

— Хвърли им още един пожарогасител! — заповяда той. — Там, където стреляше Уили!

Хил метна пожарогасителя и повторно Томас Хъдсън се възхити от замаха му и от блясъка на месинговия цилиндър, който се въртеше във въздуха, за да падне почти точно в целта. Разнесе се блясък и трясък, а сетне сред издигналия се дим Томас Хъдсън съзря, че изскочи човек със сключени над главата ръце.

— Спри огъня! — заповяда той в двете тръби бързо-бързо.

Но Ара вече беше стрелял и Томас Хъдсън видя как германецът, рухна на колене с глава напред в мангровите. Той даде нова заповед:

— Поднови огъня! — След това каза на Хил с много уморен глас: — Хвърли още един пожарогасител почти на същото място, ако можеш. Метни и две гранати!

Беше уловил пленник. Ала го беше изтървал.

Подир малко запита:

— Уили и Ара, ще отидете ли да огледате?

— На драго сърце — отговори Уили. — Поддържайте обаче огъня, докато слезем. Искаме да ги нападнем в гърба.

— Обясни на Хенри плана си. Кога искате да спрем?

— Щом се вмъкнем в гъстака.

— Дадено, дивако от джунглата! — съгласи се Томас Хъдсън и за пръв път прозря, че навярно ще умре.

Той чу — как избухна гранатата зад малкото възвишение. После не се чу ни взрив, ни стрелба.

Томас Хъдсън се отпусна тежко зад кормилното колело и се вгледа в тънкия дим на гранатата, който вятърът отнасяше.

— Ще подкарам кораба веднага, щом се зададе лодката — каза той на Хил.

Почувствува, че Антонио го прегърна, и чу, че предлага:

— Том, ти си легни. Аз ще поема кораба.

— Добре — съгласи се той и хвърли сетен поглед на тесния проток със зелени брегове. Водата беше кафява, но бистра и сега приливът струеше силно.

Хил и Антонио му помогнаха да легне на палубата. После Антонио застана на кормилото. Той даде малко заден ход за да задържи яхтата срещу течението, и Томас Хъдсън усети приспивния ритъм — на големите двигатели.

— Освободи малко турникета — замоли той Хил.

— Ще донеса гумения дюшек — предложи Хил.

— Предпочитам да лежа на палубата — отговори Томас Хъдсън. — Мисля, че ще бъде по-добре да не се движа много.

— Сложи възглавницата под главата му! — заповяда Антонио, който се взираше надолу по протока.

Подир малко той добави:

— Те ни махат, Том.

Томас Хъдсън почувствува как моторите забръмчаха и корабът се плъзна напред.

— Пусни котва, веднага, щом излезем от протока!

— Слушам, Том. Не говори!

Дойде Хенри и пое кормилото и контролните прибора, когато спуснаха котва. Сега бяха отново в открито море. Томас Хъдсън усети как корабът се полюлява от вятъра.

— Тук има много вода. Том — съобщи Хенри.

— Зная. Целият път до Кайбариен и двата протока са чисти и добре маркирани.

— Моля те, не говори, Том. Само лежи спокойно.

— Нека Хил ми донесе едно леко одеяло.

— Ще отида да донеса. Дано не те боли много, Томи.

— Боли — отговори Томас Хъдсън. — Но не прекалено много. Не боли повече от болката на ония, които ти и аз застреляхме.

— Ето го и Уили — извести Хенри.

— Ах, ти рожбо писана! — обади се Уили. — Не говори! Намерихме, четирима от фрицовете с водача им. Това е било главното ядро. Сетне намерихме още един, когото Ара застреля по погрешка. Ужасно много му тежи, защото ти искаше толкова много да заловим пленник. Сега реве, та му казах да остане долу. Просто се увлече, както би се увлякъл всеки.

— Защо хвърлихте гранатата?

— Едно място ми се стори подозрително. Не говори, Том!

— Трябва да се върнете, за да обезвредите потопената гемия.

— Веднага ще отидем и ще претърсим и другия бряг. Как ми се иска да имахме бързоходна лодка. Томи, тия дяволски пожарогасители бият осемдесет и три милиметровите минохвъргачки.

— Нямат същата далекобойност.

— За какъв дявол ни е притрябвала далекобойност? Тоя Хил ги хвърляше като в баскетболен кош.

— Хайде, тръгвайте!

— Много ли ти е лошо, Томи?

— Доста.

— Смяташ ли, че ще издържиш?

— Ще се опитам.

— Лежи съвършено неподвижен. Не мърдай за нищо!

Те отдавна не се движеха, ала на Томас Хъдсън се струваше, че плуват отдавна. Той лежеше на гръб под сянката на навеса, който Антонио приспособи. Хил и Джордж развързаха брезента откъм наветрената страна и вятърът милваше ранения с освежаваща нежна ласка. Не беше така силен като вчера, но вееше непрекъснато от изток, и облаците бяха високи и тънки. Небето беше синьото небе от източната част на острова, където пасатите духаха най-силно. Томас Хъдсън лежеше и го наблюдаваше, мъчейки се да потисне болката. Не позволи на Хенри да му направи подкожна инжекция с морфин, защото си каза, че може да му се наложи още да размишлява. Знаеше, че може да си бие инжекция по всяко време и по-късно.