Ърнест Хемингуей - Острови на течението

— Приготви оръдията за стрелба по десния бряг! — заповяда той на Хенри. — Уили откри още фрицове.

— Слушам, Том. Ти държиш ли се?

— Ранен съм, но се държа. Как е Джордж?

— Отлично.

— Открий огън, щом забележиш нещо!

— Слушам, Том.

Томас Хъдсън спря машините и бавно даде заден ход, за да задържи кораба извън обстрела на Уили, който сега зареди пълнител със светещи патрони, за да отбележи къде трябва да се насочи огънят на кораба.

— Видя ли мишената, Хенри? — запита Томас Хъдсън през тръбата.

— Да, Том.

— Стреляй в целта и наоколо й с къси залпове!

Томас Хъдсън чу как оръдията 50 забоботиха и махна на Ара и Уили да се приберат. Те се придвижиха с най-голямата скорост, която допускаше малкият двигател. Уили стреляше непрекъснато, докато се озоваха под прикритието на кораба.

Уили скочи на борда и се качи на мостика. Ара се зае да изтегли лодката.

Уили погледна Том и Хил, който превързваше ранения, правейки турникет на лявото му бедро чак горе до чатала.

— Исусе Христе! — възкликна Уили. — Какво си закъсал, Том?

— Не зная — отговори Томас Хъдсън.

Той действително не знаеше. Не можеше да види раните си. Виждаше само цвета на кръвта, а тя беше тъмна, затова не го тревожеше. Ала беше изтекла прекалено много кръв и той се чувствуваше силно отпаднал.

— Какво имаше там, Уили?

— Не зная. Имаше един гад с шмайзер, който стреля срещу нас, та го надупчих. Съвсем сигурен съм, че го надупчих.

— Не чух изстрелите му поради шума, който вдигахте.

— А вие, хубостниците, вдигнахте такава пукотевица, сякаш хвърлихте във въздуха барутен погреб! Смяташ ли, че някой е оживял?

— Може би. Във всеки случай им го платихме с лихвите.

— Трябва да ги довършим — каза Уили.

— Можем да оставим тия мръсници да се гърчат и мятат — отговори Томас Хъдсън. — А можем и да отидем да ги довършим.

— Предпочитам да се погрижим за тебе.

Хенри изпробваше оръдията 50. Беше толкова внимателен към тях, колкото беше небрежен към автоматите, и понеже те бяха две, внимателността му се беше удвоила.

— Знаеш ли къде са гадовете, Уили?

— Има само едно място, където могат да бъдат.

— Тогава да отидем да ги взривим, та да хвръкнат и лайната им!

— Казано като офицер и джентълмен — забеляза Уили. — Ние потопихме лодката им.

— Не чухме никакъв шум — рече Томас Хъдсън.

— Тя не вдигна много шум — обясни Уили. — Ара я надупчи с мачете и накълца платното й. Христос не би могъл да я поправи за месец, колкото и да се напъва в дърводелницата си!

— Застани с Хенри и Джордж на носа, Ара и Антонио да заемат десния брод, ще се приближим до брега! — нареди Томас Хъдсън.

Той се чувствуваше много отпаднал, и като не на себе си, въпреки че още не му се виеше свят. Превръзките, направени от Хил, бяха спрели много лесно кръвотечението, затова беше заключил, че кръвоизливът е вътрешен.

— Обстрелвай ги непрекъснато и ми дай знак къде да карам! Далече ли са?

— Точно до брега зад малкото възвишение. Може ли да ги достигне Хил с оръдията?

— Аз ще стрелям със светещи патрони, за да му посоча мишената.

— Дали са още там?

— Няма къде да отидат. Видяха как разбихме лодката им. Сега водят последната битка на Къстър [246] Джордж А.‍ Къстър (1836–1879), американски генерал, водил непримирима война с червенокожите. В 1879 г.‍ индианци от племето «кикус» го нападнали в засада и в 20-минутна схватка, влязла в историята като «последната битка на Къстър», го убили и избили войниците му. Възпят от Ловгфелоу, а полесражението, превърнато в национален паметник. — Б.‍пр.‍ в мангровите. Исусе Христе, как ми се пие бира Анхойзер Буш.

— Изстудена. В консервени кутии! — допълни Томас Хъдсън. — Карай да върви!

— Ти си ужасно блед, Томи — забеляза Уили. — Изгубил си сума кръв.

— Тогава да изведа кораба час по-скоро — каза Томас Хъдсън. — Още се държа.

Те свиха бързо, като Уили, надвесен над дясната скула, замахваше от време на време с ръка, за да коригира.

Хенри ръсеше с куршуми напред и назад възвишението, което се познаваше по височината на дърветата, а Джордж се мереше в основата на хълмчето.

— Как е, Уили? — запита Томас Хъдсън в тръбата.

— Тук се събраха достатъчно гилзи, за да направим леярна за месинг — отговори Уили. — Насочи дяволския нос на кораба към брега и завърти борда му така, че Ара и Антонио да могат да открият огън.

На Хил му се стори, че вижда нещо и стреля. Оказа се, че е нисък клон, отрязан от Хенри.

Томас Хъдсън наблюдаваше как брегът се приближава все повече и повече, отново започна да различава отделните листа. Тогава изви кораба откъм борда и чу, че Антонио стреля, като видя как светещите куршуми падат малко по-вдясно от куршумите на Уили. Сега стреляше и Ара. После Томас Хъдсън даде леко заден ход и прилепи яхтата до брега, ала дотолкова, че да може Хил да мята гранатите.