Ърнест Хемингуей: Острови на течението

Не излитаха никакви птици, но тъй като приливът беше дошъл, Томас Хъдсън знаеше, че птиците трябва да са се прибрали в мангровите. Сега корабът навлезе в тесния прорез и Томас Хъдсън, гологлав и бос, облечен само в жълтеникави къси панталони, се чувствуваше едва ли не съвсем гол.

— Залегни! — Заповяда той на Хил. — Ще ти кажа кога да станеш, за да ги хвърлиш.

Хил се просна на палубата с двата пожарогасителя, които бяха напълнени с динамит и снабдени с междинна запалка, възпламеняваща се от детонаторния механизъм на гранатата, закрепен към съединението на запалката и снабден е прищипната динамитна капсула.

Томас Хъдсън го погледна и забеляза, че се е изпотил. После обърна очи към мангровите от двете страни:

«Бих могъл да се опитам да обърна кораба — каза са той. — Ала не смятам, че ще успея да надделея над насрещното течение на прилива».

Той се взря напред към зелените брегове. Сега водата беше наново кафява и мангровите листа лъщяха като лакирани.

Огледа се, за да провери дали няма отрязани или разместени клони. Видя само зелените листа, тъмните клони и корените, които се оголваха от засмукването на корабния винт. Показаха се раци, когато се разкриваха леговищата им под корените на мангровите.

Томас Хъдсън продължи, протокът се стесни, ала той видя, че по-нататък се разширява. «Кой знае дали всичко не е само внушение» — рече си той. — Тогава забеляза, че един рак се свлече бързо от високите мангрови корени и цопна във водата. Томас Хъдсън впери очи в гъстака, ала не съзря нищо отвъд стеблата и клоните. Втори рак изскочи много припряно и се спусна във водата.

Точно тогава фрицовете стреляха срещу Томас Хъдсън. Той не зърна ослепителния блясък и бе засегнат, преди да е чул щракането на шмайзера. Хил се надигна до него. Антонио почна да стреля със светещи патрони в посоката, където беше видял пламъчетата на автомата.

— Там, където падат светещите куршуми! — каза Томас Хъдсън на Хил.

Томас Хъдсън почувствува, като че някой го халоса три пъти с бейзболна хилка и левият му крак се намокри.

Хил запрати бомбата с висок замах и Томас Хъдсън съгледа как дългият месингов цилиндър и конусният нос блеснаха на слънцето. Тя полетя с въртеливо, не с праволинейно движение.

— Залегни, Хил! — каза той и си помисли, че и сам би трябвало да залегне.

Сетне си даде сметка, че не бива, защото му се налагаше да води кораба. Двете оръдия 50 забоботиха, Томас Хъдсън ги чу как гърмят и почувствува през босите си крака как разтърсват яхтата. «Много тътнят — рече си той. — Ще накарат гадовете да се стреснат».

Той видя ослепителния взрив на бомбата, преди да е чул грохота и да се е издигнал пушек. Усети миризма на дим, счупени клони и изгорени зелени листа.

— Стани Хил и хвърли две гранати! По една от двете страни!

Хил не метна високо гранатите. Запрати ги като дълга бейзболна топка от третата основа право в първата. Във въздуха те приличаха на сиви железни ангинари с тънка димна опашка.

Преди да са избухнали с трясък в мангровите, Томас Хъдсън се обади в тръбата:

— Пречукай ги тия гадове, Хенри! Те не могат да се изплъзнат.

Миризмата на гранатите се различаваше от миризмата на бомбата и Томас Хъдсън каза на Хил:

— Хвърли още две гранати. Едната отвъд, другата отсам бомбата!

Той проследи как гранатите полетяха, сетне се строполи на палубата. Не знаеше дали сам се повали на палубата или палубата се повали отгоре му, защото беше много хлъзгава от кръвта, която се стичаше от крака му, та той залитна внезапно. При второто избухване Томас Хъдсън чу как две парчета от гранатата разкъсаха брезента. Други удариха корпуса.

— Помогни ми да се изправя — каза той на Хил. — Последната граната я хвърли прекалено наблизо.

— Къде си ранен, Том?

— На две-три места.

Отпред Томас Хъдсън зърна, че Уили и Ара се връщат с лодката.

Той се обади по тръбата на Антонио и му каза да подаде на Хил чантата за първа помощ.

Точно тогава видя, че Уили се просна по очи на носа на лодката и почна да стреля към мангровите вдясно. Чу се чаткането на автомата Томпсън. Сетне последва по-дълъг взрив. Томас Хъдсън включи двата двигателя на най-голямата скорост, която позволяваше протокът. Не си даваше ясна сметка каква е тази скорост, защото изпитваше много силна болка. Тя пронизваше костите, изпълваше гръдния кош преминаваше през червата и стигаше до тестикулите. Томас Хъдсън още не се чувствуваше отпаднал, но усещаше първите пристъпи на отпадналост.