Стивън Кинг - Проклятието

— Дет кригиска ягхалер — и за всеки случай добавил: — Млъкни, кучко! — Жената се оттеглила. Мъжът с шарената риза отново се обърнал към Джинели: — Какво искате? Защо не отидете да говорите с другарчетата си, ако искате нещо? — Той кимнал към хората от следствената лаборатория.

— Бихте ли ми казали името си, моля? — попитал Джинели със същото равнодушно, но учтиво изражение.

— Защо не го вземете от тях? — Той агресивно скръстил широките си отпуснати ръце. Дебелите му гърди се разтресли под ризата. — Дохме им имената си, дадохме им и показания. Някой стреля по нас посред нощ — това е всичко, което знаем. Искаме да ни оставят на мира. Искаме да се махнем от Мейн, от Нова Англия, от проклетото източно крайбрежие. — С малко по-нисък глас добавил: — И никога да не се връщаме.

Показалецът и кутрето на лявата му ръка се събрали в знак който Джинели добре знаел от майка си и баба си — било знакът срещу урочасване. Помислил, че човекът едва ли го е направил съзнателно.

— Това може да стане но два начина — обяснил Джинели. като все още играел ролята на свръхучтив агент от ФБР. — Или ще ми съобщите някои данни, сър, или може да се озовете в щатското предварително следствие в очакване на мнение дали да ви обвинят в обструкция на разследването. Ако ви осъдят за обструкция, може да получите пет години затвор и глоба от пет хиляди долара.

Ново словоизлияние на ромски от вътрешността на микробуса, този път почти истерично.

— Енкелт! — дрезгаво викнал мъжът, а после отново се обърнал към Джинели видимо побледнял: — Вие не сте наред.

— Важно е, сър — настоял Джинели. — Не са само няколко изстрела. Изстреляни са поне три пълнителя от автоматично оръжие. Притежаването на картечници и скорострелни автомати е противозаконно в Съединените щати. ФБР участвува в разследването и трябва откровено да ви кажа, че в момента сте нагазили дълбоко в помията, ямата се разширява, а вие, според мен, не умеете да плувате.

Човекът го огледал навъсено и казал:

— Казвам се Хейлиг. Трей Хейлиг. Можехте да вземете името от онези приятели. — Той ги посочил с глава.

— Те си гледат тяхната работа, аз си гледам моята. Сега ще отговаряте ли на въпросите ми? — Високият човек примирено кимнал.

Накарал Трей Хейлиг да му разкаже за събитията от предната нощ. В средата на разговора един от щатските детективи влязъл да види кой е той. Погледнал служебната карта на Джинели и бързо си тръгнал — респектиран и малко разтревожен.

Хейлиг твърдял, че изскочил от микробуса си още при първите изстрели, забелязал отблясъците от дулото и тръгнал към хълма отляво, като се надявал да обходи стрелящия отстрани. Но в тъмното се препънал в някакъв клон, ударил главата си в камък и за малко загубил съзнание — иначе положително би хванал мръсника. За да подкрепи думите си, посочил един заздравяващ белег, поне на три дни и навярно нанесен при пиянско препъване, и лявото си слепоочие. А-ха, помислил Джинели и прелистил бележника си. Стига с тия врели-некипели; време било да премине към онова, което го интересувало.

— Благодаря много, господин Хейлиг, много ни помогнахте.

Разказването изглежда го било поукротило.

— Ами… моля. Извинявам се, че така ви се нахвърлих. Но ако бяхте на наше място… — Той свил рамене.

— Ченгета — промърморила жена му зад него. Подавала се от вратата на микробуса като много стар и много уморен язовец, който наднича от дупката си, за да види колко кучета има наоколо и зли ли са те. — Винаги ченгета, където и да отидем. Свикнали сме. Но това е по-лошо. Хората са уплашени.

— Енкелт, мама — изръмжал Хейлиг, но вече по-внимателно.

— Трябва да говоря с още двама души. Можете ли да ме упътите? — Той погледнал друга празна страница в тефтерчето си. — Господин Тадъз Лемке и госпожа Анджелина Лемке.

— Тадъз спи там. — Хейлиг посочил микробуса с еднорога. Джинели сметнал, че тази новина е отлична, стига да е вярна. — Той е много стар и всичко това го умори ужасно. Мисля, че Джина си е в микробуса хей там, тя обаче не е госпожа.

Той посочил с мръсния си пръст към малка зелена тойота със спретната дървена каросерия.

— Благодаря много. — Той затворил тефтерчето и го прибрал в джоба си.

Хейлиг с облекчен вид се върнал към микробуса си (и към бутилката си навярно). Джинели отново прекосил вътрешния кръг към микробуса на момичето. Сърцето му биело бързо и силно. Поел дълбоко дъх и почукал на вратата.

В началото никой не отговорил. Вратата се отворила, когато вдигал ръка да почука отново. Уилям бил казал, че е прекрасна, но той не бил подготвен за дълбочината на красотата й — тъмните, прями очи с толкова бели роговици, че почти синеели, чистата, маслинена кожа с някакъв неуловим розов оттенък. За миг погледнал ръцете й и видял, че са силни и стегнати. По ноктите й нямало лак, били чисти, но отрязани много ниско като ноктите на селянка. В едната си ръка държала книга със заглавие „Статистическа социология“.