Стивън Кинг - Проклятието

— Той никога няма да го оттегли.

— Добре, може би няма — съгласил се той, — защото същото ми каза и брат ти снощи. Но това не е твоя работа. Ти просто му обясни нещата и го остави сам да реши какво ще направи — просто го накарай да разбере, че ако каже не, тогава буги-вугито наистина започва. Първата си ти, после двете деца, после всеки, който ми попадне. Кажи му това. Сега влизай в колата.

— Не.

Джинели я изгледал.

— Няма ли да поумнееш? Просто искам да разполагам с времето да се измъкна оттук, без дванайсет ченгета да тръгнат по петите ми. Ако исках да те убия, не бих ти поръчвал да предадеш съобщението.

Момичето станало. Малко залитала, но се справила. Седнала зад кормилото, после се преместила навътре.

— Не си достатъчно далече. — Джинели изтрил малко кръв от челото си и й показал пръстите си. — След това нещо искам да те видя изправена до отсрещната врата като позастаряла мома на първата й среща.

Тя се опряла до вратата.

— Добре. — Джинели също влязъл. — Стой си там сега.

Върнал се до Финсън роуд, без да пали фаровете; буикът малко забуксувал по сухата трева. По едно време поел волана с ръката с пистолета, но като я видял да трепва, отново го насочил към нея.

— Не така — измърморил. — Не се движи. Изобщо не мърдай. Разбра ли?

— Разбрах.

— Добре.

Карал по обратния път с насочен към нея пистолет.

— Винаги е така — огорчено казала тя. — Дори за малко справедливост ни искат толкова голяма цена. Той приятел ли ти е, тая свиня Халек?

— Казах ти, не го наричай така. Не е свиня.

— Той ни прокълна. — В гласа й имало смесица от почуда и омраза. — Ти му кажи от мое име, че Господ ни е прокълнал много преди той или някой от племето му да се появят на бял свят.

— Спести си го за изследванията по социология, бебче.

На половин километър от кариерата за чакъл, където почивал Франк Спъртън, Джинели спрял.

— Окей, дотук стига. Махай се.

— Разбира се. — Тя втренчила в него непроницаемите си очи. — Но трябва да знаеш нещо, господинчо — пътищата ни отново ще се срещнат. Тогава ще те убия.

— Не — отсякъл той. — Няма да го направиш. Защото ми дължиш живота си тази вечер. А ако това не ти стига, неблагодарна кучко, може да прибавиш и живота на брат си от снощи. Говориш си, но все още не разбираш как стоят нещата, нито защо не можете да правите така, нито защо никога вече няма да можете и ще трябва да престанете. Имах приятел, който можеше да лети като хвърчило, ако към колана му се прикачи въже. Какво имате вие? Ще ти кажа какво. Имате един старец без нос, който е прокълнал приятеля ми, а после е избягал като хиена в нощта.

Тя вече плачела, плачела много. Сълзите се стичали по лицето й като ручеи.

— Да не би да казваш, че Бог е на твоя страна? — Гласът й бил така прегракнал, че думите едва се разбирали. — Така ли да те разбирам? Би трябвало да гориш в ада за такова светотатство. Ние ли сме хиени? Дори и да сме, хора като твоя приятел са ни превърнали в хиени. Дядо ми казва, че няма проклятия — само огледала, които поставяш пред душите на мъжете и жените.

— Махай се — повторил той. — Ние не можем да си говорим. Не можем дори да се чуваме.

— Това е вярно.

Тя отворила вратата и излязла. Докато потеглял, крещяла:

— Приятелят ти е свиня и ще умре слаб!

— Но аз не мисля, че ще стане така — завърши Джинели.

— Какво искаш да кажеш?

Джинели погледна часовника си. Минаваше три часа.

— Ще ти го кажа в колата. Имаш среща в седем часа.

Били отново почувствува острата, тънка игла на страха в стомаха си.

— С него?

— Точно така. Да тръгваме.

Били се изправи и почувствува най-дългия досега пристъп на аритмия. Затвори очи и се хвана за гърдите. За онова, което бе останало от гърдите му. Джинели го подхвана:

— Уилям, да не ти е лошо?

Погледна в огледалото и видя Джинели, който подкрепяше същество от второстепенните циркови атракции, нахлузило преголеми дрехи. Аритмията отмина и се подмени от още по-познато усещане — първичната, ужасяваща злоба към стареца… и към Хайди.

— Нищо ми няма — отвърна той. — Къде отиваме?

— В Бангор — обясни Джинели.

Взеха Нивата. И двете неща, които Джинели бе казал за нея, бяха верни — миришеше доста силно на кравешки тор и поглъщаше пътя между Нортийст Харбър и Бангор на големи хапки. Към четири часа Джинели спря и взе голяма кошница с варени миди. Отбиха на един паркинг и си поделиха тях и опаковка от шест бири. Две от трите семейни групи, седнали на масите в паркинга, погледнаха Били Халек и се отдалечиха колкото можеха.